В центъра на Кайро се провежда едномилионен митинг срещу режима на Хосни Мубарак. Армията обеща да не използва сила срещу тълпата. Шарена тълпа се изсипва още от сутринта на площад „Тахрир”. Армейски постове са разположени на входовете към мястото, но военните не правят никакви опити да контролират тълпата. Още снощи те обещаха да не се намесват в протестите и да не използват сила срещу своите сънародници. Вместо тях доброволци проверяваха участниците в митинга за опасни предмети. Въпреки че на площада блъсканицата е голяма и място за всички няма, хората са обединени от една обща цел – „Хосни Мубарак да си тръгне от Египет. Колкото по-бързо, толкова по-добре”.
Освен плакати и национални знамена, хората на площада донесоха и чучела на омразния лидер. Други участници в демонстрацията избраха по-мирна форма на протест.
„Основното искане на египетския народ е призидентът Мубарак да напусне поста си, за да се даде едно ново начало. Един нов Египет създаден въз основа на сигурността, свободата и демокрацията”, каза водачът на опозицията Мохамед Ел Барадей,
Отношение по кризата взе и турският премиер Реджеп Ердоган. В реч пред парламента в Анкара той призова египетските власти за промяна, без директно да поиска смяна на властта.
„Вслушайте се в крещящата тълпа. Тя има изключително хуманни искания. Без никакво колебание трябва да задоволите желанието на народа за промяна”, посочи Ердоган.
Протестиращите дадоха ултиматум на Мубарак да напусне страната до петък. Въпросът е дали тълпата тази нощ няма да стане неконтролируема и да се стигне до масови кръвопролития. Никой не е наясно как ще осъмне утре Страната на фараоните.
Ще успеят ли да променят властта в Египет така, както успяха Тунис?
Протестите надхвърлиха точката, до която могат да бъдат овладени, коментира нашият международен редактор Валентин Костов. В Тунис промяната настъпи много бързо под натиска на улицата, още преди опозицията да се е организирала. В Египет вече има координация между либералните опозиционни партии, на които лидер е Мохамед Ел Барадей, и Мюсюлманско братство. Това е най-популярната опозиционна формация в страната. В началото се въздържаше от протестите, но вече също е на улицата и приема Ел Барадей като лидер на цялата опозицията. Според международния ни редактор дните на режима са преброени, но остава неяснота по какъв начин ще бъде осъществен преходът във властта.
От голямо значение е на чия страна ще застане армията?
Досега няма сблъсъци между протестиращи и армия. Протестите не стихват и демонстрантите не се подчиняват на установения комендантски час. Но тази сутрин танковете се намесиха и спряха достъпа до столицата, за да не пристигнат демонстранти от провинцията, така че армията, колкото и да е обичана от хората и да е аполитична, си остава инструмент на властта.
Вещаят ли промяна в арабския свят събитията в Тунис и Египет?
Зимата на 2011 показва, че е достигнато ново ниво в историческото развитие на тези страни. През 50-те и 60 те години в много от тях бе свалена монархията. Но установените режими се превърнаха в диктаторски - за половин век в Египет са управлявали само 3 президенти. В Тунис и Сирия - двама. Сходно бе и управлението в Ирак. В Либия промените дойдоха най-късно, но за сметка на това там един човек държи цялата власт повече от 4 десетилетия.
В съвременното, модерно, информирано общество такъв модел на управление вече е изчерпан и неизбежно идва неговият край. Но съществува опасността тези промени да бъдат съпроводени с хаос, дори с кръв и за съжаление - резултатът надали ще е такъв, какъвто протестиращите очакват.
