Въпросът за училищните лекари стои нерешен вече две години. С промени в Закона за здравето, парламентът ги върна в училищата, но само на хартия. Четири министерства продължават да си прехвърлят отговорността за приложение на тези промени, а общините нямат достатъчно пари, за да им плащат. Ще има ли отново лекари във всички училища - отговорът потърси Рада Домусчиева.
Масова практика в българските училища е родителите да пращат децата си на училище болни и гладни и да крият хроничните им заболявания. Негативите от това са за сметка на училищните лекари, там където ги има, както е в 120-то училище, което се е организирало и въвело такъв.
"Тук сме решили въпроса от четири години, родителите събират пари като дарение", обяснява Цветанка Тонева.
По закон общините трябва да отделят от делегираните си бюджети, за да плащат на лекарите, но те плащат само на медицински сестри на половин ден.
"Въпросът е откъде ще се намерят желаещи да я работят тази работа за тези пари. Във Варна със сигурност са си запазили лекарите, не са ги и уволнявали", смята д-р Маша Гаврилова.
Работният ден на д-р Мушмова е десетчасов, започва с проверка на броя на отсъстващите, следи за вирусни заболявания, държи връзка с личните лекари, с родителите, с Бърза помощ, когато се наложи. В едно малко училище като това, на ден преглежда повече от 20 деца.
"Текущата амбулатория е 23-25 души на ден. Бият се лошо, имаме тежки травми. Проблеми с храненето, всяко второ и трето дете е с наднормено тегло", обяснява д-р Ася Мушмова.
Въпреки че не им е задължение, лекарите са принудени да следят дали учениците се ваксинират редовно, защото родителите масово и съзнателно пренебрегват задължителните ваксини. Затова и в училищата се срещат случаи на коклюш и морбили.
