По темата "Моралът в журналистиката" в "Тази сутрин" гостуваха Кристина Патрашкова, главен редактор на в. "Галерия", Георги Лозанов, медиен експерт и Явор Дачков, зам.-главен редактора на в. "Галерия".
"Публичните личности не могат да бъдат защитени и това е данъка, който те плащат за своята известност, която пък им носи други привилегии", каза Явор Дачков. "Далеч съм от това да се пишат гадни работи, които нямат нищо общо с личността. Хората имат интерес към публичните личности. Медии като нашата действително подклаждат този интерес", отбеляза той.
"Независимо, че става въпрос за публични личности, все пак трябва да се пишат истините", смята от своя страна Георги Лозанов. "На мен ми се струва, че в България много трудно се създаде и се създава жълта преса, защото в дълъг период тя беше място повече за компромати, за разправи, отколкото за същинско вглеждане в частния живот на публичните фигури.Сега жълтата преса започна да става важна, но то е в резултат и на един общ неокомформистки климат в медийните среди", допълни той.
"Категорично не съм съгласна да наричаме вестник "Галерия" жълт. Аз по-скоро го наричам масов вестник", заяви Катрина Патрашкова. "Наистина в него може би има процент информация, който е уязвим от гледна точка на достоверност. Категорично смятам, че това е единственият вестник в момента, в който се публикуват изключително остри, дори бих казала опозиционни, анализи, коментари, интервюта – Явор Дачков е автор на голяма част от тях. Смятам, че т.нар. "сериозна преса" изживява доста тежки дни. Защото там категорично има политически и икономически интереси, прокарват се и корпоративни интереси и това е проблемът тези вестници да се сриват с тиража", твърди Патрашкова и допълни:
"Още повече, че в "сериозната преса" се правят откровени. Известният като агент Димитър (Кеворк Кеворкян – бел.ред.) написа донос във в. "Труд", в който нарече в. "Галерия" "позорно издание, парцал, което залива с помия известните хора", в които се беше припознал той. Самият той е писал доста доноси срещу известни български интелектуалци, става въпрос за Борис Димовски, Светлозар Игов, Дончо Цончев. Той преразказва срещи и разговори с различни хора, смесва истини и полуистини. Аз бях принудена да използвам същия подход за среща, която имах с въпросния агент Димитър, среща, на която имаше свидетел за това, че този същият човек искаше да оглави в "Галерия", да бъде главен редактор, главен консултант, да получава десетки хиляди левове. Когато публикувахме откъси за това, той започна да води лични войни, обижда хората с физически етикети.
"Според мен идва ситуация и време, в което трябва нашата професия – журналистическата, да започне много да пази границите си, много да стои въпросът, кой говори. Затова участвам в този разговор, защото смятам, че самата професия, самата колегия със собствените си средства трябва да поставя тези граници", коментира Лозанов. Въпросът е това да е персонален ангажимент, допълни той.
"Кеворкян е интересен за медиите със собствения си морален казус, който представя пред обществото. Той дължи едно голямо обяснение – доколко и как е бил свързан със службите. Вместо това той самият раздава правосъдие и морал – преобръщане с главата надолу", заяви още Георги Лозанов.
