Разказът на специалния ни пратеник в Кандахар Венелин Петков след завръщането му:
Още като пристигнахме ни предупредиха, че времето за реакция от получаването на съобщение до падането на ракетата е в рамките на две минути, което е някакъв максимум. Това зависи от какво разстояние е изстреляна ракетата. Системата прихваща самото изстрелване на ракетата. С една сирена и женски глас се съобщава "Ракетна атака". От този момент знаеш, че имаш секунди.
Когато чух сирената грабнах бронежилетката и камерата и хукнах към бомбоубежището. Взрива ме хвана на средата на пътя между вратата и входа на бомбоубежището.
Важно е да кажа, че това, което направих е грешка -
в момента, в който чуе предупреждението за така, човекът трябва да легне на земята по лице и да си прикрие главата с ръце. По възможност да е с бронежилетка и каска. След като чуе избухването на ракетата, трябва да тръгне към бомбоубежището.
През цялото това време в помещенията, където беше настанена българската делегация, бяхме само аз и колега от един вестник, колегата Ангарев. (...) Останалите най-вероятно са се намирали на стотина метра от нас. В самото начало нямах представа, че ракетата е паднала в района на нашия лагер и на нашите военни.
Самият министър нарече абсурдно съобщението,
че атаката е срещу него. Абсурдно е, но пък е интересно и трябва да му се обърне внимание. Подобни атаки могат да причинят щети, да има ранени, както за съжаление стана, но не могат да нанесат масови поражения. Това са средства за водене на психологическа война, не толкова с военните, които са там, колкото с обществата и държавите, които ги изпращат. Защото вяска новина за паднала такава ракета и, не дай си Боже, новина за ранени или жертви, предизвиква страхотен отзвук в страната, от която е този контингент.
За талибаните е щастлива случайност, че в този момент, освен че има ранени, има и български министър и е много лесно да се каже: "Нашата цел е българският министър и ние изстреляхме не една, а шест ракети". Това е много силно психологическо послание.
Има трайна тенденция към влошаване на ситуацията,
съдейки по моя опит. През 2004 г. контактът с военните, излизането на патрул извън базите с военни, беше доста по-лесен. През 2007 г. вече се усещаше доста по-голямо напрежение. (...)
Когато заминахме този път имах информация, че българи не излизат от базата, но всъщност патрулират и извън нея. Български екип също инструктори работи извън базата на летището – обучава афганистански военни. Българите вършат изключително важна работа там – отговарят за сигурността на базата, охраняват, което не е просто стоене на пост. Мисията им е изключително сериозна.
Първите думи на министър след атаката: "Основното е, че никой никога в контингента да не забравя, че тук е война. Дори и да има дни, в които да е тихо и спокойно, това не означава, че процедурите не трябва да се спазват. Мисля, че при инцидента, който стана снощи, всички в българския контингент са реагирали изключително адекватно".
Кадри след атаката, кадри от село Тарнак, където последно се е укривал Осама бен Ладен, част от постройките са негова собственост - вж. в прикачения видеофайл.
Още по темата:
Нападението в Кандахар било насочено срещу Николай Младенов
Местят в болница в Германия ранените в Кандахар българи
Президентът: Трябва да бъдем бдителни
Кандахар - люлката на талибаните
Пряко включване на Венелин Петков в предаването "Тази сутрин"
Ракета падна до базата ни в Кандахар, четирима наши военни са ранени
