Поправките в Закона за животновъдството ще докарат до фалит малките млекопроизводители. За това предупреждава сдружението "Планинско мляко". Според тях, предлаганите промени ще забранят на повече от половината фермери да продават продукцията си. В момента те осигуряват две трети от млякото за преработка и дават препитание на близо половин милион души.
Въпреки желанието на Европа да вкара кравите във ферми, у нас, все още, повечето животни са в оборите по селските дворове. Показателен пример е хасковското село Татарево, където от 230 крави, само 40 се отглеждат в кравеферма. Причината всяка къща да си има крава, е че с парите от млякото хората по селата оцеляват.
С последните промени в Закона за животновъдството у нас, вече се въвеждат две понятия - ферма и лично стопанство. На пръв поглед промяната е безобидна и само регламентира вече съществуващите обекти. По-внимателният прочит обаче показва, че законът вече забранява на хората с по няколко крави да продават мляко. И така кравата ще се превърне в непосилен разход за селянина.
Освен, че ще удари по джоба на хората от село, законът ще навреди и на мандрите, тъй като ще ги лиши от близо 60 % от млякото, което в момента преработват. Недостигът на суровина ще ги принуди да използват повече сухо мляко и това неминуемо ще влоши качеството на млечните продукти. Затова хората по селата смятат, че забраната за продажба на мляко от лично стопанство ще има катастрофален ефект.
Според заместник-министъра на земеделието Цветан Димитров, поправките в закона за животновъдството няма да попречат на малките млекопроизводители да продават млякото си.
"За кравето мляко, който има квота за продажба или директна продажба, той и занапред ще бъде равнопоставен на големите ферми", смята Цветан Димитров.
От Националното сдружение "Планинско мляко" настояват депутатите да преразгледат текстовете и планинските райони да са с отделен статут, както и да отпадне забраната за продажби от личните стопанства.
