
"Немски сказания" на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816 – 1818 г. Този сборник от легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обръща към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето.
Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни за дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужаса биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са "детски и семейни приказки" на Братя Грим.
Преводът на "сказанията" е дело на проф. Цочо Бояджиев.
Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798 – 1837 г.) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111.
Със своята горчива проницателност "Мислите" и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала.
Съчиненията са преведение на български от проф. Владимир Градев.
Книгата "Портрети" на Изабела Теотоки Албрици (1760 – 1836 г.) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон ...
Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с близостта от диалога с човешкото. Преводът е на Дария Карапеткова.