132 години от рождението на поета Пейо Яворов ще бъдат отбелязани с тържества в различни градове в страната.

По този повод община Благоевград и Девето основно училище, което носи името на Яворов, организираха
 честване пред бюст-паметника на големия български поет в градската градина.

В Бургас честването е организирано от Военния клуб. За живота и творчеството на поета ще говори поетесата Стойка Маринова, а свои творби ще представят бургаските автори Венда Райкова, Неделчо Йорданов, Ангел Лазов, Радка Илчева, Манол Манолов, Иван Бъчваров, Георги Аргиров, Киро Дженков и Никола Николов.

Специална програма са подготвили възпитаници на училището, носещо името на Пейо Яворов. В нея ще участват солистката на ФТА "Лазур4 при Военния клуб, както и вокална група, литературна група, танцов състав  и състав за модерен балет при ОУ "П. Яворов".

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София.

След 1897 г. влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като първоначално е редактор на различни издания на организацията, а по-късно с различни чети се бори за свободата на Македония.  

Заминава за София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков и става сътрудник и редактор на сп. "Мисъл" заедно с тях. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения". Тогава работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Докто работи в театъра той пише и пиесите "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва".

Командирован на няколко пъти в чужбина - Нанси, Женева, Виена, Париж; чете усилено модерна френска поезия.

През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", а през 1910 г. - "Подир сенките на облаците". 

През 1912 г. се жени за дъщерята на държавника Петко Каравелов - Лора. Нейната любов обаче е пламенна и бурна, но ревността й се оказва фатална за него. В изблик на ревност тя се застрелва на 29 ноември 1913 г. В последствие той прави опит да се самоубие, но куршумът взима не живота, а зрението му.

Следва съдебен процес, а мнозина го обвиняват, че именно той е убил Лора. На 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва - този път успешно.