
Затиснатите от ледове дълбини на Северния ледовит океан стояха замрели хилядолетия наред, предимно защото ветровете не можеха да набраздят повърхността и да ги раздвижат. Бързото топене през лятото напоследък обаче променя това и създава вътрешни вълни в арктическите води, които могат много да променят живота там и дори да ускорят загубата на лед.
Екип, ръководен от Люк Рейнвил от Института по приложна физика в Сиатъл, установи, че арктическите води на континенталния шелф стават все по-бурни през лятото и започват да разпенват водата като в другите океани.
Ако се сложат инструменти в Тихия или Атлантическия океан, се виждат промени в плътността на всеки няколко часа, обясни Люк Рейнвил. Те показват, че в океана има вътрешни вълни, които носят водата нагоре, надолу и настрани. Значението им е голямо, защото поддържат океана не само винаги в движение, но и плодовит. Така водите не могат да образуват тихи басейни с топла вода отгоре, а богатата на хранителни вещества студена вода да остане отдолу.
Северният ледовит океан е точно такъв разслоен и спокоен басейн, защото ледът потиска всички вълни.Това обаче се променя, защо през лятото топенето освобождава все по-големи площи край Северна Америка и Азия. Очаква се вълните да донесат хранителните вещества от дълбоките води по-близо до повърхността. Там под слънчевата светлина те ще осигурят цъфтене на планктона и ще се образуват условия за арктическа морска хранителна верига.
По-тревожният въпрос е дали това може да предизвика по-силно топене на леда. За разлика от другите океани в Северния ледовит океан има много прясна студена вода отгоре, която се дължи на стопения лед. На около 100 м под нея е много солена и малко по-топла вода. Ако вътрешните вълни станат достатъчно силни да смесят двата слоя, тогава по-топлата повърхностна вода ще ускори топенето.