През изминаващата 2009 година ви направихме свидетели на най-значимите и най-любопитни открития на българските учени археолози. От продължаващите разкопки край Старосел, каменните олтари на Перперикон, до Калето край Мездра и скалната крепост в местността Градище край Враца.

Активният сезон за разкопки обаче отмина с края на лятото и сега е времето в което кирките и лопатите отстъпват мястото си на микроскопите и въглеродните анализи. Сега е времето в което археолозите изваждат от прашните сандъци намерените през годината съкровища и се опитват да подредят парченцата от пъзела.

В това на пръв поглед скучно за науката време една дума се оказа тайна парола, която отключи истински скандал с участието на МВР, Министерството на културата, Асоциацията на археолозите, директори на музеи в страната, археолози и членове на новосформираната Федерация по металдетектинг.

В студиото на предаването "Тази сутрин" беше показан металотърсач. "Машината работи много лесно и просто и е много приятно да се работи с нея", обясни председателят на Българската национална федерация по металдетектинг Илия Илиев.   

"Дълбочината на която могат да бъдат открити метални предмети с тази машина зависи от предмета, пред всичко, от неговия диаметър и от това колко време е престоял в земята. Подобен тип металотърсачи откриват метални предмети, монети на около 20 см, по-големи предмети – на 50-60. Подобен металотърсач, който е произведен в България, се продава свободно. Няма забрана в нито една страна по света за нейната продажба. Има магазини, интернет магазини и човек свободно може да си купи такова средство. Повечето го купуват за хоби. Лятото, по плажа, търсят монети, бижута", обясни  Владимир Лилов.

Учени от страната се изправиха срещу създаването на Федерацията по металдетектинг с думите, че "така се легализира незаконна дейност" и, че създаването на Федерация по металдетектинг е равносилно на създаването на "федерация на контрабандиситите или притежателите на незаконно оръжие".

"Никога не сме били иманяри. Това е една странна дума, която се употребява от музейните работници. Имало е много пъти, неоснователно, обвинения срещу нас. Ние искаме да упражняваме хобито си извън границите на археологическите обекти, както и по цял свят", заяви Илия Илиев. "Не искаме въобще да навлизаме в територията на археолозите. Сега, че някои от нас са влизали там, че са разкопавали – това е престъпление, не го отричаме, но ние искаме извън тези граници, да можем да практикуваме хобито си и ако случайно намерим нещо, да имаме адекватна реакция от музеите насреща".

"Идеята, че някой си ходи по поляните, просто ей така, за хоби е неприложима в България", смята ст.н.с. д-р Людмил Вагалински, който е заместник-директор на Националния археологически институт с музей към БАН. "Хобито е нещо, което правиш в извънработно време и не, за да се прехранваш с него. Въпросът е дали се спазват законите. Законът за културното наследство в сегашния му вид е много ясен. Там се казва, че хора със специални средства, които имат, трябва да регистрират в 14-дневен срок след като придобият и металдетектор, например, трябва да го регистрират в Министерство на културата", каза още той.

През изминалото археологическо лято, учените бяха най-активни край Враца и Мездра. Успешна беше годината и за д-р Нарцис Торбов от музея във Враца, където се съхранява най-голямото тракийско съкровище. Ето какво сподели д-р Торбов за опита му с хората с металотърсачи.  

"Да ви кажа, преди седем-осем години такава практика имаше. Доста неща се носеха и те бяха по някакъв начин инвентирани. В последните пет-шест години обаче, при нас процесът за инвентаризация е много по-стриктен и такива постъпления нямаме. Ще ви обясня веднага защо - защото ние за всяка една находка, която ни се донесе, трябва да напишем откъде е, а обикновено това не ни се казва и затова избягваме да получаваме от тях най-различни предмети.

Какво мисля за иманярите ли? Нещата са многостранни, по-голяма част от тях са хора, които искат по някакъв начин да си изкарват препитанието, защото аз съм имал възможност да обикалям на много места в Северозападна България и виждам, че мизерията е много голяма.  Бичът за иманярството, според мен, са прекупвачите, не толкова тия, които ходят с металотърсачите, а онези, които богатеят за тяхна сметка", каза археологът и уредник в Регионалния исторически музей - Враца.