Пристигането на руския президент бе съпроводено с изключителни мерки за сигурност. На покрива на правителствения ВИП бяха разположени снайперисти. Край пистата имаше кордон от военни камиони "ЗИЛ 157". По цялото трасе, по което мина кортежът на руския държавен глава, имаше полицаи. Деловата програма на Владимир Путин започва утре. Сутринта той ще бъде официално посрещнат от Георги Първанов пред паметника на Незнайния войн. След това, в Президентството, ще се проведе срещата на четири очи между двамата президенти, както и пленарните разговори между двете делегации. В програмата на руския държавен глава е предвиден и двадесетминутен разговор с премиера Симеон Сакскобургготски, последван от работен обяд.
В делегацията, придружаваща Владимир Путин, са включени финансовият министър Алексей Кудрин, министърът по данъците и вземанията Генадий Букаев, министърът на културата Михаил Швидков, кметът на Москва Юрий Лужков и други.
Кулминацията на посещението ще бъде в понеделник, когато президентите Путин и Първанов ще се включат в честванията на връх Шипка по случай 3-ти март.
Очаква се особено внимание по време на срещите, които Владимир Путин ще проведе в София, да бъде обърнато на икономическите отношения между двете страни. Неизбежно по време на разговорите ще бъде засегната и темата за кризата около Ирак. Всеки коментар от страна на руския президент за Ирак ще се гледа под лупа, коментира "Ройтерс". Най-важно за наблюдателите е да разберат дали Путин изключва възможността Русия да използва правото си на вето в Съвета за сигурност, където се обсъжда предложената от САЩ нова резолюця за Ирак.
Веднага след пристигането си тази вечер Владимир Путин и съпругата му Людмила се отправиха към НДК. Там двамата бяха посрещнати от българския държавен глава Георги Първанов и съпругата му Зорка. Преди началото на концерта, с който стартират Дните на руската култура, двете президентски двойки пиха чай.
Визитата на Владимир Путин е обвързана с очаквания да се намери решение на проблеми на българо-руските икономически отношения. Очаква се подписването на протокол за изплащането на руския дълг към България, който възлиза на 88,5 милиона долара. Путин вече обяви, че икономиката ще бъде приоритет в българо-руските отношения.
Справка от Министерството на икономиката показва голям дисбаланс в търговските ни отношения през последните години. Вносът на руски суровини и стоки е за над един милиард долара, а износът на българската индустрия за Русия е три, четири пъти по-малък.
По официални данни, общият размер на преките руски инвестиции у нас от 1992-ра до 2001-ва година е едва 205 млн. долара, което отрежда на Русия девето място сред основните инвеститори. Единствената голяма руска инвестиция в България е "Лукойл". От 1992-ра година насам стокообменът между България и Русия намалява. В продължение на 10 години Договорът за взаимно насърчаване на инвестициите не бе ратифициран. Справка на Министерството на икономиката показва, че през 1995-а и 1996-а година стокообменът е бил на стойност почти два милиарда долара, докато през 1998-ма 1999-та година спада до 1 милиард и 200 милиона долара. Българските фирми все още намират добър пазар в Русия за наши медикаменти, консерви, тютюн, акумулатори, амбалажни чували и кари, но са загубили позициите си на пазара на вино. 90% от руския внос е на енергоносители и суровини. Очаква се при настоящата визита президентът Путин да бъде информиран за регистрацията на българско дружество за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис, в който участват и Русия и Гърция. Подготвено е и споразумение за доставката на руски природен газ след 2010-а година и предоставяне на възможност "Газпром" да придобие дялове в български химически заводи, за да им доставя суровини на преференциални цени. Освен на проблема с руския дълг, се очаква да бъде предложено решение за претенциите на Москва за имоти на "Булгартабак" и за увеличаване на руските туристи в България.
Ден преди началото на посещението на президента Владимир Путин в България, руският вестник "Известия" цитира данни от социологическо проучване, което показва, че 43% от руснаците не знаят коя е столицата на страната ни. 46% са посочили верния отговор. Визитата на руския президент у нас се превърна в основна тема за руските медии.
Първата среща между българския президент Георги Първанов и руския президент Владимир Путин беше през месец септември 2002-ра година в Москва. Тогава двамата дискутираха необходимостта от стабилизиране на двустранните отношения, бъдещото членство на България в Еропейския съюз и НАТО и закриването на руски реактори в АЕЦ "Козлодуй".
Четири месеца по-късно те отново се срещнаха в Москва.
Владимир Путин и Георги Първанов за първи път си стиснаха ръцете като президенти във вилата на руския държавен глава в Сочи. Втората им срещабеше в Кремъл. Тогава българският президент заяви, че европейската интеграция на България не изключва, а предполага по-активни отношения с Русия.
"Моето убеждение е, че с включването в НАТО, сигурността на България няма да се увеличи, но допускам, че има някои елементи във външната политика, които се оказват привлекателни. Всяка страна има право да избира онази система за сигурност, която смята за необходима", посочи тогава Владимир Путин.
През септември 2002-ра година, в Москва, руският президент заяви, че е особено важно руски фирми да участват на равни начала в приватизацията на българските енергийни и газови дружества, че руски компании се интересуват от строителството на АЕЦ "Белене" и попита за решението на българските управляващи за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй".
Следващата среща на Георги Първанов и Владимир Путин не бе официална и бе насрочена в последния момент. Целта на пътуването бе Първанов да получи премията на фонда за единство на православните народи, връчена от патриарх Алексий Втори.
Този път между двамата президенти стана дума не само за затопляне на отношенията, но и за неуспехите.
"Въпреки, че оборотът помежду ни е почти един милиард и половина долара, досега не успяваме да постигнем това, което си поставихме като задача в Сочи и в Москва преди 4 месеца - а именно да променим структурата на търговията помежду ни", подчерта Владимир Путин.
Проблемът е, че все още българският износ за Русия е 12 пъти по-малко от руския износ за България. Една от спънките пред увеличението на българския износ е сертифицирането на българските стоки за руския пазар, което е различно от това за Европейския съюз.
Владимир Путин е вторият президент в историята на Русия. Той бе посочен за наследник от Борис Елцин и спечели президентските избори на 7 май 2000 година. Малко преди трагедията със заложниците в Москва, на седми октомври, руският държавен глава навърши 50 години.
Путин пътува често в чужбина и сам изчита всичко за страната, която ще посети. За разлика от своите предшественици в Кремъл, той единствен дойде без абонамент за властта. Той не е бил ръководител като Андропов или Джордж Буш-баща, а редови разузнавач от КГБ. Старите съветски лидери поемаха лидерството от позиците на членове на ЦК - от Горбачов, назад до Хрушчов. Първият руски президент Борис Елцин също бе от старата съветска номенклатура. На този фон Путин сякаш влезе в Кремъл като парашутист. Бившият заместник-кмет на Санкт Петербург бе доведен за ръка от Елцин, който го посочи като свой заместник и сам му преотстъпи властта. Тогава, през декември 1999 година, витаеха опасения, че измореният Борис Николаевич си е намерил кукла на конци, с която да управлява. Но новият лидер не след дълго опроверга тези очаквания. Той получи в наследство току-що разпалилия се нов конфликт в Чечения и две години по-късно всички лидери на западните държави бяха на негова страна. Те дадоха и подкрепата си през трагичния октомври, когато при освобождаването на заложниците в московски театър загинаха над 120 души. Крехкият на вид Владимир Владимирович се оказа с желязна ръка. Имаше съмнения, че няма да отвоюва властта от олигарсите, но и с тях успя донякъде се справи. Руският народ одобри твърдия му стил на управление и неизменно го сочи за най-популярния политик в страната.
Путин е известен и с това, че не задържа президентските подаръци за себе си. На рождените си дни по традиция е на работно пътуване извън Москва. При кризата в Косово призна, макар и с неудоволствие, че Русия не е равна на Съединените щати. Но именно на Путин се дължи възстановяването на авторитета на Москва на международната сцена.
