В рубриката ни "20 години по-късно" тази вечер ви припомняме един от най-неприятните моменти от прехода след 1989 година, ощетил финансово десетки хиляди българи - серията банкови фалити през 1996 година и последвалите фалит на държавата и девалвация на лева по време на кабинета Жан Виденов.

При фалита на 15 банки, тогава потънаха 1700 милиарда стари лева, като необслужвани кредити. Те бяха описани в прословутия списък на БНБ с така наречените кредитни милионери.

Ретроспекция на репортерите Димитър Анестев и Константин Караджов.

През 1993 година финансистът Емил Хърсев е подуправител на БНБ. Според него фалита на банките е предизвикан изкуствено от правителството на Жан Виденов под настиска на Международния валутен фонд.

"Още от 93-та година си спомням, като подуправител на Централната банка, как МВФ се разнасяше със същия този списък с банки, които трябва да се затворят. Не срещнаха подкрепа от правителствата, до кабинета на Жан Виденов", разказа Емил Хърсев.

Малко хора са запознати в детайли, че кабинетът Жан Виденов също е искал да въведе Валутния борд. Затварянето на банките е било едно от условията на ръководителката на мисията на МВФ за България Ан МакГърк.

Мотивът й е, че над 70 процента от икономиката се формира от държавните предприятия, кредитирани от държавната Минералбанк, Първа частна банка и Турсти Спорт Банк. Така ако те не бъдат закрити приватизацията на фирмите щяла да се извърши от трезорите, а не от държавата.

"Срещу тези мерки трябваше МВФ да му дадат едни два милиарда долара, за да се установи Валутния борд. Само дето не ги дадоха на Виденов. Дадоха ги на следващото правителство", допълни Хърсев.

Държавата затваряйки тези три банки малко по-късно следва фалит на още 12 частни трезора. Спестяванията в левове на хиляди вложители са възстановени на 100% от държавната тогава ДСК. Но спестяванията и авоарите на гражданите и фирмите в долари и германски марки се обезценяват.

"Валутните спестители понесоха загуби, защото курсовете, по които са обезщетявани тогава, бяха непазарно фиксирани от БНБ и тогава те не са успели да ги удовлетворят до край", отбеляза още Емил Хърсев.

Веднага след тези фалити частният банков сектор е обезглавен. БНБ пък няма достатъчни резерви сама да крепи лева на валутните пазари и така българската парична единица става лесна мишена на финансовите спекуланти като Дродж Сорос.

С около 750 милиона долара няколко чужди банки в сговор сриват лева стотици пъти. С тях се обезценяват кредити за хиляда и седемстотин милиарда стари лева.

По същото време много частни фирми пък успяват да вземат необезпечени кредити.

"В момента когато стана ясно, че ще има инфлация в България, те изтеглиха огромни заеми благодарение на връзките си с директорите на банки в левове и купиха долари и станаха богати за броени дни. Някои станаха толкова богати, че забравиха да се отчитат с комунистическата партия. Така стана и с Илия Павлов и това е вероятната причина за убийството му", смята Едвин Сугарев.

След 1997 година стартираха дела срещу много банкери, но осъдени няма. Веска Меджидиева, бизнесдамата от кръга Орион, беше едно от главните действащи лица в делата за източването на Българската земеделска и промишлена банка.

Бившият прокурор Иван Татарчев поиска да я докара "в чувал" от Южна Африка, където тя избяга през 1996 г. Съдът миналата година я оправда напълно и отмени първоинстанционната присъда от седем години затвор за обсебване на 78 милиона стари лева.

"Все още са живи участниците. Истината ще излезе от архивите, когато участниците вече ги няма между нас", коментира Емил Хърсев.

Това е хроника за ограбването на един народ от държавата и за забогатяването на стотици кредитни милионери и валутни спекуланти.