Вероятно сте чели или пък чували за книгата на Бети Махмуди "Не без дъщеря ми". Сюжетът й стана основа и на филм. Не на филм обаче се разиграват подобни събития за една българска майка.

Историята разказват Полина Ботева и операторът Станислав Ангелов.

"Аз до ден днешен не можех да намеря някой човек да ми каже къде ми с намират в момента децата? На какъв адрес ми се намират", споделя майката.

Антония и съпругът й сирийският гражданин Ахмед Албадер Шок се запознават в Гърция. Сключват брак, от който се раждат двете им деца - Монир и Ясмин.

"Не потръгнаха нещата, той не знаеше български език, нямахме и пари и се принуди да се върне обратно в Гърция да работи, уж за две-три години и така нататък. До ден днешен - 13 години, той си остана в Гърция", разказва Антония.

Последното посещение на съпруга й е това лято, когато след повече от година отсъствие, той се връща при семейството си в с. Царева ливада.

"Дойде си и каза баба им иска да ги види", продължава разказа си жената.

Уговорката е децата да отидат на гости при баба си в Сирия. Като крайна дата за връщане е определено началото на учебната година. Истинският ужас за Антония обаче започва още на 7 септември.

"Когато завъртях ми вдигна телефона и ми каза "Ти не разбра ли, че аз децата повече няма да ги върна в България. Ако искаш, каза, цяла България доведи, ако искаш цялата полиция доведи, ако искаш, каквото искаш направи - децата няма да се върнат повече" Аз казвам - "защо? Каква в причината?" Ами децата, вика, са моите, тука, каза, ще живеят. Тука вече ще живеят." И ми затвори телефона и дотам”, спомня си Антония.

"И тръгнах аз, ходих в едно министерство, в друго министерство, в Закрила на детето, където не ми казаха, там не отидох", казва жената.

Докато Антония търси помощ от институциите, тя няма никакъв контакт с децата си. До деня, в който се обажда синът й Монир.

"Бабата и лелята скришом решават да му дадат телефона, за да ми се обади и то започва да реве, ама колкото може толкова да реве и казва: „Мамо, искам да се прибера в България. Искам, каза, да си дойда при вас. Искам да си дойда при съучениците си.  Искам тука при вас да бъда! Тате, каза, като не зная арабски сваля колана от гащите си и почва да ме бие през лицето! Не ми дават, каза, да говоря с Ясмина, разделили са ме от нея" Тя живеела някъде при някаква друга леля, той живеел при някаква друга леля. "Един човек, каза, мамо, с една показалка ни учи на арабски" Но не на училище, да учат децата, да правят нещо, просто той ги учел на арабски. И единствената им среща със сестра си - това е било", казва майката.

"Когато детето ми каза, че го бият, че го тормозят, аз бях тръгнала да вървя, къде щях да отида аз не зная, но бях тръгнала", допълни тя.

Когато Антония се свързва отново със съпруга си, той има нова версия за случилото се. Според него децата не могат да напуснат границите на Сирия, докато той не получи от жена си нотариално заверените им удостоверенията им за раждане.

"И сега започва да ми говори - само мен чака да подпиша документа, само мен чака да му пратя този документ, децата са били нагласени, купени им са подаръци, всичко нагласено, просто изпращам документа и те си тръгват за България", заявява Антония.

"Ние посъветвахме Общината, която издава в случая тези удостоверения, да се въздържа от това и реагирахме веднага, тъй като се опасяваме, че това може да облекчи издаването на сирийско гражданство там. От друга страна обаче, искам да ви информирам, че устно властите в Дамаск са уверили нашите колеги, че съгласно техните закони и традиции, децата независимо, че са при смесен брак, при положение, че са от сирийски баща получават сирийско гражданство. Което, на практика, ме кара да мисля, че те вече за тях се третират като такива", коментира Драговест Горанов, говорител на МВнР.

Така за Антония следват поредните дни на мълчание. Телефоните, с които тя разполага, или не се вдигат, или въобще се изключват.

"Когато най-после се свързах на 29 ноември с малкия и му казвам - „Монирчо, честит рожден ден, майко",  а той ми казва: "какъв рожден ден, как, къде? А, ми те тука в Сирия, казва, нямат рожденни дни". Значи, той не знае коя дата е, той не ходи на училище, той не ходи никъде, той не се вижда със сестра си, това е", разказва още майката.

Това е последният път, в който Антония се чува с някое от децата си.

"Консулът подържа връзка с господин Шок чрез подставени лица на господин Шок, така че ние нямаме информация къде точно пребивават децата. Той досега не е дал никакъв такъв, поне пред нашите представители, ясен отговор защо не желае да върне децата. Ние нямаме лостове, с които да заставим както сирийските власти да действат, така и самият баща", каза още Драговест Горанов.

От външно министерство признават, че това не е единственият подобен казус, по който работят. Към момента още 5 български майки се опитват да си върнат децата.

В същото време тази година Ясмин е трябвало да запише 4 клас, а Монир да е в 7.

"В момента си мечтая двете ми дечица да са ей тук при нас и да свърши всичко да си ги запиша в училище, да си продължи нашият семеен живот, само за туй си мечтая. Аз ще работя колкото мога, ще работя на две места, но децата ми да се върнат и да си продължим я живот. За нищо друго не мечтая”, заяви майката.

***

За момента шансовете на този етап тази жена да върне децата си са доста ограничени. По принцип правните възможности за въздействие в подобен тип случаи не са големи, коментира в студиото на "Тази сутрин" Мария Генчева, гл. експерт в Държавна агенция "Закрила на детето". Тъй като родителите още не са разведени съгласно законодателството ни те имат равни права над децата.  

Според законодателството на Сирия, тези деца са сирийци, коментира режисьорът Нидал Алгафари. Неговият баща му също е сириец, а майка му – българка. "В Сирия няма такъв начин да се откажеш от гражданството си", допълни той.

"Проблемите обаче трябва да се решават в семейството. Това са едни взаимоотношения между мъж и жена, които ги прехвърлят върху децата по един отвратителен начин. И в един момент започваме да ги прехвърляме и върху институциите (...) Майката трябва да намери начин да се разбере с човека, с който все пак е живяла", допълни Алгафари.

"Обикновено в такива случаи родителите се срещат с медиатор – условието е да се постигне едно извънсъдебно споразумение в рамките на което да бъдат удовлетворени интересите и на двамата родители. Но медиаторът ще следи за интересите на децата. В този случай обаче и медиатор не може да помогне", заяви Генчева.

"Когато станат на 18 години децата сами ще могат да изберат къде да останат да живеят – в повечето случаи те ще изберат да се върнат в България", каза Алгафари. Той подчерта, че все пак Сирия е правова държава и нищо лошо не би се случило нито на майката, нито на децата там. Една голяма част от легендите, които се носят за арабския свят са преувеличени и, че там върши работа дипломацията.