Валя Червеняшка - на 54 години, медицинска сестра. Осем от своите 54 години тя прекарва в няколко затвора по обвинения за масови убийства. Три пъти е била осъждана на смърт, чувала е стотици хора да изричат името й с единственото желание за нейната смърт. Милиони са виждали лицето й, излъчвано по българските и световни медии. Така започва книгата "Записки от ада", която Валя написва в съавторство с телевизионния сценарист Николай Йорданов.
"Ники ми предложи да напиша книгата, аз не съм имала такива намерения", призна Валя. "Слава Богу, че я написах, защото написвайки тази книга всичко остана в миналото и аз по някакъв начин се отърсих от това тегло, което съм преживяла, от мъките, изживени по либийските затвори".
"Животът ми е както преди. В Бяла слатина нищо не се е променило на косъм дори. Същите колеги, същите отделения, само една дограма е сменена, всичко си е както преди. Тавичките с които носим спринцовките и ампулите са си все същите отпреди 30 години", каза още медицинската сестра.
Тя признава, че има някои моменти от книгата, които не иска да чете. "Не искам да си спомням как съм искала да умра в тези трудни моменти и разказвайки ги в книгата , искам всичко да си остане там. Не мога да я чета наново тази книга с изтезанията, това е нещо, което не искам никога да си спомням".
Тя споделя, че когато Николай й е занесъл първия вариант на книгата се е почувствала много зле. "Аз трябваше да я прочета, за да видя има ли някъде нещо неточно. Започнах да чета обаче усетих, че много се натоварвам и реших, че няма да я чета, както е написана, така да остане. Не си струваше наново да преживявам тези мъки и изтезания".
"Ние самите във всичките тези ужаси се опитвахме да намерим комичната страна, веселата страна. Чакаме си смъртта, не знаем кога ще ни застрелят, два пъти в годината с тези три смъртни присъди беше много тежко и много ужасно да чакаме и опитвахме да намерим и комична страна".
Валя си спомня още, че когато е започнала кампанията "Не сте сами" са получавали стотици писма, адресирани до тях всички или до всеки един поотделно. Имало е едно писмо от 8-годишно дете, което я е трогнало изключително много.
"Когато се срещнах с нея, много ми разказа нейната непосредственост, как разказва без никакъв фалш. Аз много следях този случай, когато се случваше, имах много голям интерес към него и все си мечтаех да се опише в книга цялата история", призна Николай Йорданов.
