Филмът е естествено продължение на нещо, което правихме в продължение на няколко години около Несебър и Слънчев бряг, още повече, че Слънчев бряг беше перлата на българското Черноморие – един курорт, който е създаден, за да бъде потънал в зеленина и в един момент отиваме и единственото, което виждаме е цимент, бетон, тухли и т.н. Това разказа в предаването "Тази сутрин" Генка Шикерова, автор на филма "Бетонни градини" от bTV Документите. Тя допълни: "Последните три години ходим много редовно в Слънчев бряг, не на почивка естествено, ходим по работа. Всичко се променя за месеци пред очите ни. Към днешна дата няма място, останало незастроено. Там няма как да се види плажа. По отношение на парка, там наистина е имало мисъл в изграждането му. Понеже е много специфичен районът, много е трудно да се захване нещо за пясъка, като растителност, и това, което те правят засаждат първо тополи.
Целта на засаждането на тези тополи е, че те са бързо растящи, съответно ще направят една естествена сянка в района и под тези тополи всъщност ще се развие всичката останала растителност, която е доста ценна, и която е носена от всевъзможни краища на света на България.
Задачата на тогавашния министър-председател в момента, в който се взима решението за създаването на курорта, е че водещото в този курорт е зеленината. Това, което трябва да се вижда е пясък, дървета, море и между тях – хотели.
Като първоначалната задание е за комплекс с 1500 легла. Още първата година се взима решение за увеличаване с още 1000 места на капацитета на Слънчев бряг и те дублират хотели. Капацитетът на Слънчев бряг е 30 000 легла. Изчислено е, че на база на плажната ивица, когато има 30 000 души, на тях ще се пада по 8 кв. метра плаж на човек.
В момента няма официална статистика колко са леглата на Слънчев бряг, защото те се крият.
Сметката е елементарна(...) В момента цифрата на леглата на Слънчев бряг варира от 70 000 до 250 000. Тоест, ако се е смятало, че 30 000 е таванът, за да се чувстват хората там комфортно...".
