Хауи Мендъл играе ролята на харизматичния сектантски лидер Ралф Робъртс в епизод 13 от шести сезон на „Монк”, които, по ирония на съдбата, се опитва да излекува Ейдриън Монк от обсесивно-компулсивното разстройство. Това, което много хора не знаят за актьора е, че страда от две заболявания – компулсивно-обсесивно разстройство и мизофобия (фобия от микроби). Мендъл, също като детектив Монк, избягва да се здрависва, освен ако не носи гумени ръкавици. Дори е избръснал главата си, защото така се чувства по-чист. Епизодът с участието на Хауи Мендъл се излъчва на 25 ноември по bTV.

През 70-те години Мендъл е бил търговец на килими и е започнал кариерата си в шоу бизнеса на шега. По време на една ваканция през 1979 г. в Ел Ей неговите приятели го предизвикали да се пробва като стенд-ъп комик в аматьорска вечер на комедиен клуб. Случайно присъстващ продуцент го забелязал и го поканил за участие в популярното през това време комедийно шоу „Разсмей ме”. Останалото е история…
Мендъл е роден през 1955 г. в Торонто, Канада. Телевизионната си кариера започва в сериала St. Elsewhere в ролята на д-р Уейн Фискус, за която получава няколко номинации за Еми. В началото на 90-те Мендъл става любимец на децата, когато дава гласа си на един от гемлините в едноименната популярна анимационна поредица. Следват множество главни роли в пълнометражни филми, както и главни роли в кратки сериали и множество гостувания в поредици, сред които „Лоис и Кларк: Новите приключения на Супермен” и „Монк”.
Хауи е женен с три деца.
На 24 ноември в САЩ излезе книгата му Here’s the Deal: Don’t Touch Me, която подробно описва всекидневната му борба със заболяванията.
Други звезди, които страдат от обсесивно-компулсивни разстройства са Дейвид Бекъм, Камерън Диас и Били Боб Тортън.

Хауи, бяхте ли фен на сериала преди да ви поканят да участвате?
Х.М.: Абсолютно. Следя го от самото начало и съм голям фен както на Тони, така и на сериала. За мен поредицата е самолечение, както и голямо забавление, но най-вече начин за самолечение. Кара ме да чувствам, че не само аз страдам от тази болест и много добре показва какво изживявам вътрешно всеки ден.

В епизода (25 ноември) играете гуру на секта. Как се подготвихте за ролята? Докоснахте ли се по някакъв начин до някои секти?
Х.М.: Всъщност разбрах само две седмици преди снимките и направо се записах в една секта. Веднага след това интервю отивам на церемония по излизането ми. (смее се)

Тони, възприехте ли някои от навиците на Ейдриън?
Т.Ш.: Всъщност, възприех много от маниерите на Хауи, докато работехме заедно. Започнах да поздравявам с докосване на юмруци, вместо да се здрависвам.

Тони, получавате ли отзиви от зрители, които имат обсесивно-компулсивно разстройство? Спирали ли са ви на улицата, за да ви кажат, че се чувстват по-малко сами след като гледат сериала?
Т.Ш.: Да, през цялото време ми се случва. Непрекъснато ми казват, че се чувстват като Монк и че сериалът е де-стигматизирал болестта. Не сме го планирали от самото начало. Мога да кажа, че е щастлива случайност.

Четох, че в живота Хауи Мендъл има обсесивно-компулсивно разстройство. Може ли това разстройство да се сравни по някакъв начин с болестта на Монк?
Х.М.: Сравними са, разбира се. Мисля, че Тони се справя чудесно със задачата си да придаде малко хумор на този вид разстройство. А заболяването е сериозно. Въпреки че често се шегувам с това, че избягвам да се здрависвам или представям забавната страна на това да съм мизофоб, това завладява живота ми. Затова ми действа много успокояващо да гледам такъв герой по телевизията. Питате ме как се сравнявам с Монк? Неговият образ придава карикатурна нотка на това, с което трябва да се преборя всеки ден.

Има фобии, които звучат много нелогично, като например фобията от клоуни. Но фобията от микроби звучи по-скоро като здрав разум, отколкото като заболяване. Хауи, къде е границата между здравия разум и обсесивното разстройство?
Х.М.: Познавам много хора, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство. Бих могъл да кажа от името на всички тях, че фобията от микроби е малко нещо в сравнение с това, пред което се изправяме всеки ден. Все пак, разликата между болестното състояние и, както казахте, логичния страх от микроби, е в момента, когато тези мисли завладяват ежедневието ни. За щастие, съм заобиколен от прекрасни хора, които много ми помагат; също така, посещавам и сеанси и смятам, че се справям добре. Но ми се налага да се изправям пред този страх всеки ден. В моя случай, ужасът отива много по-далеч от това да се здрависам с някой и веднага да отида да си измия ръцете. Случвало ми се е да прекарвам часове, миейки ръцете си.

Хауи, как би описал героя си в „Монк”?
Х.М.: Мисля, че най-точно бих могъл да го определя като човек, при когото всеки отива, когато не може да се впише в околния свят. Вместо да се опитва да се приспособи към околните, той създава един чудесен собствен свят. Екипът, с който работих, също беше много добър и много се забавлявах.

Т.Ш.: Когато прочетох сценария за пръв път, си помислих, че епизодът е много интересен. Допадна ми идеята, защото Монк до голяма степен е като гуру на секта. Той се вмъква в мозъците на хората и започва да чете характерите им, за да разбере кои са слабите им места. Монк ги манипулира и до известна степен, промива мозъците на хората. Препоръчах на сценаристите да гледат един канадски филм от средата на 80-те, Take It to Heaven, който мисля, че много добре изобразява реалността в един култ. След като екипът го гледа, се опитаха да включат част от идеите в „Монк”. Разбира се, не пропуснаха и хумористичната нотка. Но смятам, че темата е изключително сериозна. Начинът, по който функционира сектата, е много опасен, защото често привлича младежи и деца. Харесва ми, че по време на работата за епизода, разбрах как точно влияят тези организации на толкова много хора.

Има ли вероятност да направите епизод „Господин Монк отива в армията”?
Т.Ш.: Нещо като „Господин Монк отива в Ирак” ли имате предвид? Изумявам се как ми измислят толкова много и различни ситуации. Всеки път, когато получавам нов сценарии, го отварям със затаен дъх, интересно ми е в какво приключение ще се забъркам този път.

Мислите ли, че ако Монк разкрие мистерията около смъртта на Труди, ще се излекува от своето обсесивно-компулсивно разстройство?
Т.Ш.: Мисля, че ако този случаи бъде разрешен, симптомите ще намалеят драстично. В момента, в който е изгубил съпругата си, Монк е стигнал дъното. Въпреки че е бил болен преди да я срещне и докато са били заедно, тя е въздържала симптомите му. В крайна сметка, всичко опира до сценаристите, но мисля, че 75% от болестта ще се оттегли.

Хауи, колко свобода ви дадоха, когато играхте ролята?
Х.М.: Нямаше много отворени вратички в сценария, но и не ми трябваха, защото беше написан много добре. Не съм имал конкретни идеи как да развия героя. Бях доволен, че всичко е конкретно написано и това, което се изискваше от мен, беше да си кажа репликите. Много се забавлявах.

Хауи, в епизода ви се наложи да прегръщате последователите си. Бяхте казали, че ви е трудно да си връзвате връзките, но все пак имахте допир с много хора. Това беше ли проблем за вас?
Х.М.: Всъщност, нямам проблем да прегръщам други хора. В крайна сметка, имам три деца. Ръкостискането е нещото, което ми е трудно, и е една от странностите ми.

Хауи, на няколко пъти споменахте колко ви е трудно да се справяте с ежедневните ситуации. Как преминава един ваш ден?
Х.М.: С течение на времето стана малко по-лесно, защото си изградих навици, които ми помагат. А и получавам много помощ от семейството и приятелите ми. В момента ми е трудно да се сетя за конкретна ситуация, която да ви опиша. Всеки си има начин да се справи, например с неудобството, което изпитва, когато отиде на парти. Аз имам обсесивно-компулсивно разстройство и си имам моите начини да се справя с това. Работата ми изисква ежедневни срещи и допир с много хора. Не мисля, че има човек, който да няма нужда от терапия и който да не се нуждае от специални умения да се справи с натиска на работата, връзката си, физически или психически неразположения.

Имахте ли някакви странности, които не бяхте забелязали преди да участвате в сериала?
Т.Ш.: Имате предвид несъзнателно да оправям листите на бюрото, например? Нали знаете, седите си до купчина листи и съвсем несъзнателно започвате да ги подреждате? Светът е много хаотичен и трябват специални умения да не се побъркаме и да поддържаме живота си в ред. За повечето хора, това е непосилно. И за Монк това се превръща в най-големия ад.

Беше ли ви трудно да изиграете герой, който промива мозъците на хората, за да се отърват от психичните си разстройства?
Х.М.: Всяка роля носи със себе си предизвикателства. Не мислех, че тази болест ще ми бъде трудна да я изиграя, защото я живея всеки ден. Иска ми се да убедя хората, че моят мироглед е единственият и че не трябва да ми подават ръка да се ръкостискаме и в никакъв случаи не трябва да оставят разхвърляно след себе си. Непрекъснато се опитвам да си създам своя секта, в която да се чувствам добре. Както казах, сценарият е написан много добре и каквото има на листите, се играе и пред камерите. Не казвам, че няма предизвикателства, но е и много забавно.

Познавахте ли се преди да играете в „Монк”?
Т.Ш.: Може би сме се срещали по коктейли или събирания на нашата индустрия, но не се познавахме. Започнахме работа заедно и до края на първия ден имах чувството, че съм познавал Хауи цял живот. Водили сме разговори, които не съм водил с хора, които познавам от 20 години. Много бързо станахме приятели.

Х.М.: За мен е чест, че имах възможността да се запозная и да работя с Тони. Спомням си, че се засякохме на една церемония и говорихме за кратко и му казах колко голям фен съм му. Затова бях много развълнуван, когато ме поканиха за участие. Тони е изключително талантлив, интелигентен и чувствителен човек. Той ми е истински приятел и се надявам да не губим връзка независимо дали работим заедно или не.