Родените преди 1989 г. все още помнят понятието "политическа учебна година". След работа хората бяха задържани в залите за събрания, за да коментират актуални събития и да осъждат действията на свои колеги, на световния империализъм и подозрителни произведения на изкуството.
"Например, филмът "Една жена на 33". И ми казва един колега: иди да го гледаш, че днес е понеделник, аз го гледах, че ще го спрат. В сряда го спират. След това само двамата го бяхме гледали, но всички правихме обсъждане колко е упадъчен тоя филм и как не отразява действителността правилно".
"Първо не можах да бъда редовен студент заради комунизма, със семейство, задочно съм следвал. След това, тъй като не бях партиен член, докато извоювам място на бял свят, беше денонощен труд, къртовски, затова не искам да си спомням".
"Коледа ни беше само в сърцата, а Нова година беше празникът".
„Ако имаме късмет, след една година се снабдяваме с телевизор, цветен. Проблемите започват след това - телевизорът ставаше черно-бял след две години”.
Георги Господинов е писател. Заедно с още четирима свои приятели създава проектът "Аз живях социализма". Един уебсайт, в който всеки може да сподели личната си история от времето на петолъчките, мавзолеите и привидното социално равенство.
"В тоталитарните системи не може просто да се минава през тях, ти си в тях, те са много дълбока част от теб и това заглавие го изразява. Затова - "Аз живях социализма", обяснява Господинов и продължава: "Истории за това как се слуша "ВЕФ" и "Свободна Европа" в кухнята, един от разказвачите предлага да се издигне паметник на "ВЕФ" - а.
За погребението на Брежнев има страхотни истории. Едно момиче разказва как са ги завели в учителската стая, пуснали са черно-белия телевизор и са изгледали от начало до край цялото погребение на Брежнев. Споменът на момичето тогава е как се е прибрала вкъщи и един час е плакала и не е могла да обясни на уплашените си родители защо плаче.
Една от първите истории, които дойдоха - съвсем кратка: Историята на Борба Бръмбашка, 50-годишна, лекар от Бяла Слатина: "Ние сме три сестри. Най-голямата е Борба, средната е Победа, най-малката е Вяра - родени през социализма. Ужасно си личи".
На интернет адрес www.spomeniteni.org и вие можете да разкажете своите истории или да прочетете какво са споделили преживелите социализма.
