Страната ни е на едно от последните места по трансплантиране на органи. За пет години броят на тези животоспасяващи операции е около 200. Пациентите, които чакат са близо 1000. Специалистите, събрали се в Пловдив да дискутират националната програма за развитие на трансплантациите, обясняват, че основният проблем е липсата на донори.
Велика Делирадева е на 70 години и казва, че живее втори живот. Преди две години й е трансплантиран бъбрек
"Когато аз открих че съм с бъбречна недостатъчност в напреднала форма беше през 1998 година, по това време здравеопазването преживяваше преустройство, поликлиниките имаха райониране и аз не знаех къде да отида", спомня си жената.
Дъщеря й по това време живее във Франция и я взима при себе си, където и трансплантират бъбрек. В страната ни днес също се извършват трансплантации на бъбреци, но много от пациентите предпочитат да се лекуват в чужбина, защото нямат доверие на лекарите, признаха специалистите.
"За съжаление тиражирането на неща за взимане на пари под масата и за лоша организация в част от здравните заведения са верни", призна доц. Вилиян Платиканов, консултант по трансплантология в МЗ.
Другата причина е липсата на донорството. Роднините на хората, които са изпаднали в клинична смърт много рядко се съгласяват да дарят органите им. От Изпълнителната агенция по трансплантация имат предложение да се въведе срок, до който роднините трябва да вземат решение за донорство.
"Цифрата 12 ми звучи добре, след 12 часа размисли на близките, следват и още 5-6 часа технологично време през което трябва да се експлантират органите, за да бъдат годни за трансплантация", обясни Теодора Джалева, директор на Изпълнителна агенция по трансплантация. Промените могат да влязат в сила, ако парламентът гласува предложението.
