"Дефицит на справедливост, това усещане, го има от първия ден на прехода, но то в момента вече е добило и едни ужасяващи размери". Това каза в студиото на "Тази сутрин" председателят на Върховния административен съд г-н Константин Пенчев по повод анализа на главния прокурор, публикуван днес във в. "Труд".
Борис Велчев публикува анализ за дефицита на сигурност и кухия правов ред, за „добрите” закони срещу корупцията. Дефицитът на справедливост е болезнено осезаем, посочва обвините номер едно. Санкционната система не е уредена по ефективен и практичен начин. Властта не репресира нарушителите и оттам не създава респект към закона. Превенцията на правонарушенията е занемарена и лишена от ефективни механизми., отбелязва главният прокурор.
"Изцяло съм съгласен, защото главният прокурор е много добре запознат с положението. Може да звучи тъжно, но това е така 20 години след 10 ноември. И аз бих искал да се спра само на две неща - на дефицит на справедливост. Има от първия ден на прехода, но то в момента вече е добило и едни ужасяващи размери, което на мен ми дава надежда, че нещо ще се случи", каза Пенчев. По думите му лошият правов ред "поражда Красьо и Красьовци, и всякакви друга ходатайства в съдебната система".
В сега действащия закон за съдебната власт има един изключително лош ред за кадруване, който създава куп въпроси, който едва ли не е невъзможен за изпълнение, и това води до всеки да търси по някакъв начин ходатайства, каза Пенчев.
Правилата ги няма, как да ги спазваме?
Кадровата политика, която се определя от законодателя в края на краищата, беше нееднократно изменяна, стотици пъти, посочи Пенчев. Той каза още, че има сведения, че в Магистратския съвет съдиите са дали много интересни предложения за друг начин на кадруване, като се вземе мнение на органа, който приема.
"Красьо Черничкия е върхът на един от много айсберги в морето на съдебната система", коментира Пенчев. Ползата от него, смята той, е, че най-сетне са се появили някакви конкретни имена, макар и те да не могат да бъдат съдени за корупция. Скандалът с Красьо от Плевен е допринесъл за това, да се признае открито, че има проблеми в съдебната система.
"При липсата на ясни правила, ясни критерии, ние самите не знаем за кого да гласуваме, защото няма ясни правила и критерии", коментира председателят на ВАС и отхвърли тезата, че Висшият съдебен съвет трябва да се оправя сам с проблема за назначаването на служители.
От кого е създадено организираното безредие?
В момента законодателят в новия закон за съдебната власт в сила от 2007 г. възприе основния принцип на кадруване конкурс чрез атестиране. Искам законодателят час по-скоро да промени принципите на кадруване, за да го премахне този конкурс чрез атестиране и аз имам сведения, че в магистратския съвет съдиите са дали много интересни предложения за друг начин на кадруване, като се взема вече мнение на органа, който приема, защото ако аз искам да изпъдя един мой подчинен, ще му дам блестяща характеристика, но въпросът е да питаме този, който иска. . . където моят подчинен иска да отиде, дали ще го приеме, дали там е подходящо. Това е.
За Красьо Черния
Красьо Черничкият е върхът на един от многото айсберги в морето на съдебната система, да го кажем така поетично. Той е един епизодичен герой. Полезното от него е само това, че най-сетне ние се допряхме до някакви конкретни имена, макар и тези имена да не може да ги съдим за корупция, защото за това, че някой си говорил с някого, не можеш да го вкараш в затвора за корупция, спор няма”, каза Пенчев. По думите му Красьо Черничкия има „принос”, че вече има имена, макар и загатнати.
Вече няма кой да каже - бе докажете ми, че в съдебната система има нещо нередно, вече няма кой от привържениците на статуквото да каже това. Вече всички казват - о, да, да, има проблем, проблемът е Красьо. Красьо е най-малкият проблем. Красьо е едно от проблемчетата в съдебната система”, каза председателят на ВАС.
