Една добра тенденция у нас - през последните години личните лекарите са започнали да изписват по-рационално антибиотици на пациентите, отчитат микробиолози.
Специалистите предупреждават, че безразборната употреба на антибиотици развива резистентност на бактериите към тях. А това усложнява лечението.
Красимира Желева е майка на 2-годишно момченце. Преди време детето е имало зачервено гърло и пресипнал глас. Лекарят изписва антибиотик.
"Предписаха ми , купих антибиотика, но не му го дадох(...) Защото не мисля , че беше необходимо. Мен, като са ми давали само антибиотици като бях малка, не мисля, че са ми помогнали", сподели тя.
Майката каза още, че не са изследвали детето й преди да предпишат антибиотик.
Случаят на Красимира и сина й не е изключение. Въпреки че намалява тенденцията да се изписват масово антибиотици, дори и за случаи в които не е доказан инфекционен процес - проблемът все още е налице. Лекари назначават антибиотично лечение без да са направени микробиологични изследвания. Така може да се окаже, че инфекцията е вирусна, а е предписан антибиотик, който не дава ефект.
"Тогава, когато се предпише антибиотик без да имаме данни за бактериална инфекция, това вече е груба грешка и именно това води до повишаване на резистентността", коментира проф. Румен Бенчев, зам.-директор и началник на клиника по УНГ болести.
Резистентност на бактериите означава, че те свикват с лекарството и то не им действа. Резистентните бактерии са опасни, тъй като могат да се разпространяват и да предизвикват инфекции и у други хора, които не са приемали антибиотици.
Последните данни сочат, че в Европа пациентите, заразени с такива бактерии се увеличават. Затова Европейският център по контрол на заболяванията и Световната здравна организация създадоха европейски ден за информираност по отношение на антибиотиците. Чества се утре - 18 ноември.
