Тони Шалуб: От време на време мисля като Монк

Въпрос: Започнали сте кариерата си като актьор в театъра. Като какъв се възприемате повече - като драматичен или комедиен актьор, тъй като в „Монк” изпълнявате смесица от двата жанра?
Т.Ш.: Всъщност не мисля за себе си като попадащ в едната или в другата категория. От гледна точка на образованието и кариерата ми мисля, че правя добър баланс между драмата и комедията. Винаги съм смятал, че добрият актьор може да намира перфектния баланс.

Въпрос: Можете ли да ни дадете пример със ситуация от личния ви живот, когато уменията на Ейдриън Монк биха ви помогнали?
Т.Ш.: Тези ситуации са ежедневие за мен. Както знаете, имам две дъщери тийнейджърки вкъщи. Би било чудесно, ако притежавах уменията на Ейдриън, за да разбера какво им минава през главите всеки ден. Техните лични животи ми се струват толкова сложни и заплетени и са отвъд моето разбиране в момента.

Въпрос: Кой е любимият ви епизод от сериала?
Т.Ш.: Това е много труден въпрос. Много от епизодите ми се струват интересни. Харесват ми сцени от много от тях. Не бих могъл да избера само един любим епизод, но бих могъл да ви кажа моя топ три. Много се гордея от пилотния епизод. Но това е, защото тогава наистина не знаехме какво точно правим и как ще се развие сериалът. Мисля, че се справихме чудесно от гледна точка на това, че летяхме с вързани очи. Другият ми любим епизод е в началото на третия сезон и се казва „Господин Монк взима лекарството си”. В него психиатърът му предписва лекарства, които имат страничен ефект върху личността на Монк. Третият ми наистина любим епизод е този, който заснехме със Станли Тучи, и който се казва „Господин Монк и актьорът”. Да работя отново със Станли беше чудесно. Не ми беше особено приятно, че той ме изигра, но беше изключително смешно.
Имам толкова много любими, че ще превърна топ три в топ пет. Много харесвам епизода със стачката на боклукчиите в Сан Франсиско. В него Монк направо откачи от мръсотията около него и подкара камион, за да събере боклуците по улиците. Той сякаш получи нервна криза. Мисля, че се справихме много добре и с финала на шести сезон. Епизодът беше от две части и се казва „Господин Монк бяга”. Мога да продължа да изреждам любими епизоди, но ще се огранича до тези пет.

Въпрос: Какви са предимствата и недостатъците да играете един и същи герой толкова много години?
Т.Ш.: Предимство е, че когато толкова време живееш с един и същи герой, го опознаваш много добре. Нашите сценаристи са много талантливи и непрекъснато ни предизвикват и доразвиват образите на героите. Специално за мен е голямо предизвикателство, защото започнах кариерата си в театъра и играх в постановки дълги години преди да започна да се изявявам пред камерата. Обичам театъра, защото там една пиеса се играе месец или месец и половина, ако е пиеса на Бродуей, я играем шест месеца или дори година. И когато сезонът свърши, неизменно ти идват безброй идеи за доразвиване на персонажа, но е вече късно. С Ейдриън Монк е различно, защото имам възможността да доразвивам образа през годините и, ако ми хрумне нова идея, мога да я използвам веднага.
От друга страна, е много трудно да поддържам образа свеж. Както знаете, ние актьорите винаги се опитваме да разширим мирогледа си и да научаваме нови неща, и да играем нови герои. Затова се опитвам да правя различни неща в месеците, когато не снимаме сериала.
Както казах, сценаристите много ни помагат да развиваме образите си. Те са отворени към предложения от актьорите и често се възползват да ги сложат в сценария. Ако мислим, че някоя сцена не е интересна, те са готови да се приспособят към това и да я променят.

Въпрос: Има ли нещо общо между вас и героя ви Ейдриън Монк?
Т.Ш.: Всичките ми близки биха казали, че в личния си живот съм войнствен. Понякога се притеснявам твърде много за маловажни неща. В този смисъл, с Монк си приличаме. Тъй като вече седем години играя Монк, мисля, че съм заразен от характера му и че от време на време мисля като него. Например, ако съм в ресторант, започвам да се чудя дали менюто е достатъчно чисто, тъй като много хора са го пипали преди мен. Не мисля, че ги чистят достатъчно често.

Въпрос: Случвало ли ви се жена ви да ви каже: „Сега наистина си Монк”?
Т.Ш.: Ако попитате нея, най-вероятно ще ви каже, че е забелязала Ейдриън у мен още преди да се снимам в сериала. Възможно е и продуцентите да са го забелязали и затова да са ме избрали за ролята. (смее се)

Въпрос: Когато започнаха снимките на сериала, мислехте ли, че ще пожънете такъв голям успех?
Т.Ш.: Всъщност, изобщо не очаквах „Монк” да стане толкова популярен. Притеснявах се, че героят може да се окаже прекалено досаден и хората може да са раздразнени от него. Затова не очаквах да получи толкова широко одобрение.

Въпрос: Казахте, че сте се притеснявали, че Монк ще е досаден и дразнещ. И въпреки това, много хора обичат Монк. На какво отдавате това? Кои негови черти се харесват толкова много?
Т.Ш.: Въпреки, че му е много трудно да превъзмогне себе си сутрин и да и излезе от вкъщи, той се справя чудесно и върши работата си безпогрешно. Мисля, че това е нещото, което се харесва най-много от зрителите. Всеки се идентифицира с това, че трябва да превъзмогне много препятствия в живота си. Монк е толкова странен от социална гледна точка, че всеки в един момент или друг се идентифицира с него. Всеки иска да бъде харесван и се старае да не се изложи. Монк е изключително притеснителен, а както знаем на почти всеки му е трудно да се утвърди в социален смисъл.

Въпрос: Тони, има ли някой друг телевизионен детектив, който да ви вдъхновява?
Т.Ш.: Когато бях малък, много харесвах Коломбо. Харесваше ми, че хората подценяват неговия интелект, също както при Монк. Много харесвах и Питър Фолк заради неговата скромност. Това много ме вдъхновява. И въпреки че не е телевизионен герой, много се възхищавах на Шерлок Холмс. Когато получих ролята на Монк, прочетох всички книги за Шерлок Холмс.

Въпрос: Сериалът продължава вече седем години. Мислите ли, че е време да свърши, както твърдят някои критици? Колко време още мислите, че може да продължи?
Т.Ш.: Всичко зависи от продуцентите. Ако ме питате колко време още мога да продължа да играя ролята, бих казал, че още поне две години. Най-правилният отговор според мен е, че зависи до кога ще можем да поддържаме качеството. Както актьорите, така и сценаристите ще разберат интуитивно, когато стигнем дъното на кладенеца. Мисля, че когато усетим този момент, ще дойде време да върна пистолета и значката си.

Въпрос: Казахте, че от време на време мислите като Монк. Има ли моменти, в които ви е страх от света?
Т.Ш.: Фобии ли имате предвид? Не мисля, че съм афектиран от героя чак толкова. По-скоро се притеснявам от микробите. И от време на време имам клаустрофобия. Не съм параноик, по-скоро се притеснявам прекалено много. Има голяма разлика между двете. Друга обща черта, която имаме с Монк е, че вечер не мога да спя от притеснение и понеже прекалено много мисли се въртят из главата ми.

Въпрос: Каква е тайната за успеха на Монк?
Т.Ш.: Иска ми се да знаех, за да мога да си я запиша и да я използвам в следващия сериал, когато свърши „Монк”. Разбира се, трябва да отдадем дължимото на сценаристите. Главният сценарист, Анди Брекман, има уникален стил. Сякаш създава паралелен свят, който принадлежи само на Монк. Целият екип на сериала е много креативен.

Въпрос: По време на снимките сте участвали във филма „Приключенията на Батъл Бойн”. Докато снимате седми и осми сезон, планирате ли да участвате в други филми или може би друг сериал?
Т.Ш.: Бих предпочел вече да се насоча към филмите. Имам и няколко идеи за сериали, които бих искал да продуцирам, не е задължително да играя в тях, а да ги продуцирам и може би да режисирам. Що се отнася до участието ми в други сериали, бих предпочел да изчакам няколко години, за да могат зрителите да свикнат с идеята, че вече не съм Монк. Много обичам да играя в пълнометражни филми и на театралната сцена. Когато Монк свърши, бих искал да се върна на театралната сцена в Ню Йорк.

Въпрос: Монк е много харесван герой. Кога мислите, че ще можем да го гледаме на големия екран?
Т.Ш.: Това е под въпрос. От три или четири години целият екип на сериала обсъжда възможността да направим пълнометражен филм. Трябва да уговорим телевизионната компания да ни разреши и да намерим филмова компания, която да се съгласи да направи проекта. Дори обсъждахме възможността да направим финала на сериала в пълнометражен филм, където да сложим край на мистерията Труди. Бихме искали да направим нещо грандиозно и това много би ми харесало.

Въпрос: Не се ли страхувате, че е възможно да попаднете в стереотипа на тази роля и зрителите да не могат да ви възприемат в други превъплъщения?
Т.Ш.: Когато бях по-млад много се притеснявах от стереотипи, но с напредването на възрастта това притеснение отпадна. Защото да попаднеш в стереотип означава, че работиш. Не се притеснявам от това. Смятам, че съм изиграл достатъчно роли във филми и в театъра, за да не се притеснявам, че зрителите ще ме разпознават само като Монк. Образът на Монк ще остане още дълго, но не мисля, че има от какво да се притеснявам. Имам по-големи неща, за които да се тревожа и това ми се струва като малко петънце на ризата ми.

Въпрос: Как се подготвихте за ролята на Монк? Посещавахте ли психиатър или се свързахте с човек, който има същите проблеми като героя ви?
Т.Ш.: Ами да - в самото начало посетих психиатър, който специализира в лечението на пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство. Докторът ми отдели часове наред, за да ми разказва за симптомите и проявите на болестта, което се оказа много полезно. Също така прочетох много статии и книги и изгледах много касети с хора, които страдат от заболяването. Всичко това ме въведе много добре в характера на героя. Най-голямото предизвикателство беше как да направя Монк смешен без да злоупотребявам с болестта. Благодарение на психиатъра мисля, че се справихме чудесно.

Въпрос: Героят ви е много смешен. В новия сезон Монк получава ли някаква нова фобия?
Т.Ш.: Новото е страх от спиране на сериала или страх, че зрителите ще се отегчат. По-скоро това е въпрос към сценаристите. Те не винаги ми казват какво ще се случи в следващия сезон. Много обичат да ме изненадват и да ме поставят в неочаквани ситуации. В този смисъл, съм като зрителите.

Въпрос: Носител сте на много награди. Имате ли някакъв ритуал пред всяка церемония, който да ви носи късмет?
Т.Ш.: Не съм сигурен дали това може да се нарече ритуал, защото е по-скоро неволен рефлекс. Нощта преди това се въртя буден в леглото и мисля дали ще спечеля. Обикновено се опитвам да измисля какво бих казал, ако наистина спечеля и се окажа на сцената. Обикновено става така, че пиша всичко в последния момент - или в колата на път за церемонията, или в тоалетната преди да започне награждаването. И обикновено се получава някаква драсканица върху салфетка и като се кача на сцената ми е малко трудно да го разчета. Това е някакъв лош навик, който придобих в университета - чакам до последната минута, за да свърша нещо.

Въпрос: Има ли вероятност Монк да срещне жена, в която да се влюби, до края на сериала?
Т.Ш.: Не бих отхвърлил идеята изцяло. Говорили сме по въпроса със сценаристите и другите актьори. Не мисля, че ще е дълготрайно влюбване, защото предпочитаме да държим Ейдриън в това самотно и тъжно настроение. Въпреки това, има епизоди, в които той е бил привлечен от различни жени, които малко или много са му напомняли на Труди.

Въпрос: Много фенове се оплакаха, че напоследък сюжетът много се е отклонил от мистерията и криминалистиката и се върти все повече около живота на главните герои. Забелязал ли сте подобна промяна и смятате ли, че ви дава възможност да доразвиете персонажа на Монк?
Т.Ш.: Харесва ми как се развива сериалът. От моя гледна точка, не мисля, че промяната е толкова драстична. Непрекъснато има мистерия и криминални случаи, които Монк да разрешава. От друга страна, харесва ми да се развиват второстепенните истории и да показваме отношенията между героите извън работата им. Според мен, се движим в правилната посока.