"Смятам, че в случая не сме изправени пред буквалните основания на тази процедура. По-скоро става дума за поредния политически екшън, тоест за поддържане на напрежението, за вписване на нови сюжети в този процес, който продължава вече месеци". Това каза "На БарЕкадата" Янаки Стоилов.
"Като политически процес той не е за подценяваме, тъй като остава да разберем отговора на управляващите и главно на ГЕРБ, дали те се насочват към някаква цялостна промяна или подмяна на политическото устройство на страната и към разместване на всички институции за тотално овладяване на властта".
"Без съмнение политическата страна е много важна и тя е водещата в случая, според мен, защото от правна гледна точка нещата не са толкова ясни. В практиката в Конституционния съд не е имало такова дело за отстраняване, но трябва да се преценят две неща - че Конституцията дава две основания за отстраняване на президента от страна на Конституционния съд – едното е държавна измяна, а другото е нарушаване на Конституцията", каза Димитър Гочев.
"Сега тука се върти в пространството тази точка 14 на чл. 98, който дава право на президента да информира редовно или не е казано редовно парламента за това, което той върши. Сега това е нещо, което е някак си така не /.../, не са дадени срокове, в които трябва да се изпълнява тази функция, нито пък е казано дали трябва непременно да го прави. Според мен, в много случаи това е преценка на самият президент".
"Президентът по силата на конституционен текст е този, който назначава и отзовава от длъжност посланиците. Това той го прави, назначили посланик трябва да има предложение на МС, защото от една страна посланикът е представител на държавата, тоест на държавния глава и той получава от него акредитивни писма, така че той трябва да бъде назначен по тази конституционна логика на президента.
От друга страна посланикът е част от правителството и затова има една кулминация от правомощия, при които правителството предлага на президента, а президентът издава актът, който е с правдопоследици и затова, според мен, защото той ако получи предложение за назначаване на посланик, той може да не го назначи или да забави назначаването с дълго време, но това не означава, че е налице нарушение на Конституцията", каза още Гочев.
"Според мен в случая, тези, които инициираха тази атака подронват авторитета на институциите и за съжаление не само на президентската, а и на парламента, защото, не сте забравили сигурно, че парламентът формира специална комисия, която да изследва провеждането на изборите и допуснатите нарушения в хода на процеса.
Срокът на тази комисия беше удължен и предполагам, че той вече е пред изтичане. Следователно, ако имаше внесено в парламента предложение, доклад на комисията, която констатира нарушения и че тези нарушения са допуснати включително и поради не упражнен контрол от страна на посланиците на България в тези страни, тогава самото правителство можеше да има основания да сезира президента, вероятно правителството или външно министерство има свои основания", заяви Янаки Стоилов.