В далечните (но не антични все пак) години на моята много ранна младост (когато бях в трети клас) извивах глас във "вокална група". Най-вероятно се подсмихвате, но трябва да сте наясно, че в такава крехка възраст сред връстниците минаваш за рок звезда – солист си, държиш микрофон на сцена и те аплодират много хора – направо хеви метъл!

Един от тоталните хитове на "бандата”, който разбира се беше в мое изпълнение, беше със следния текст:

Щом изпадна в лошо настроение или имам свое мнение диагнозата е ясна вече - в трудна възраст си човече...

Трудната възраст, за която става въпрос, човеци, е тийнейджърството, което по онова време не ми беше много ясно и което впоследствие изкарах бързо и безаварийно. Тийнейджърството обаче не случайно си е спечелило слава на трудна възраст. В общия случай на 15 години комуникацията ти е с по една дума, ако въобще ти се говори и въпреки че вече разпознаваш емоциите си, въобще не се хабиш да ги описваш, а просто телеграфно ги изразяваш: гладен съм, тъжен съм, влюбен съм, искаш ли да ми станеш гадже?...

Има и други 15-годишни обаче... и един от другите е бил Джъстин Нозука. Добре дошли "на думата си”...

Мултикултурният Джъстин е дело на баща японец и майка американка от английски произход. Ражда се в Ню Йорк, но след като родителите му се разделят се мести в Канада с майка си и израства там...  заедно с четиримата си братя и две сестри! Самотната майка героиня не само успява да изхрани и възпита цял волейболен отбор (с либерото), а и предава на всичките си отрочета любовта към изкуството. Самата Холи, по думите на Джъстин, е доста добра художничка. И така с годините братът Кристиан става композитор, Фил – актьор, танцьор и какво ли още не, Хенри - танцьор, Джордж се занимава с музика, а двете сестрички са още в училище, но и те залитат към изкуствата.

А Джъстин...

Когато е на 12 години негови съученици от Мексико започват да го учат да свири на китара. Очевдино целят свят се справя с този инструмент по-добре от мен – на 15 години Джъстин вече композира на китарата си и пише песни, а аз до днес опъвам нервите на съседите, опъвайки предимно Nothing Else Mathers на Metallica.

Стана въпрос вече за изразните средства на един 15-годишен младеж, но ето и каква е алтернативата на Джъстин Нозука:

Един 15-годишен младеж казва "Харесвам те”, а 15-годишният Джъстин изпява: "Когато влезе в живота ми, ти допълни душата ми. Аз съм в покой, когато съм с теб” (приблизително)

Един 15-годишен младеж казва “тъжно ми е”, а Джъстин разказва цяла история на младеж, който е попаднал в дълбока тъмна и мръсна шахта, от която не може да излезе и постепенно губи надежда, че някога отново ще види светлината или ще чуе звука на камбаните.

И последно: 15-годишен младеж пие бири в парка и в изблик на "вълнение” чупи бутилки по улиците, смее се, бяга, ляга и забравя за случилото се. При Джъстин Нозука обаче такъв един "инцидент” със счупена на улицата бутилка го провокира да се обяви за престъпник: Една вечер Джъстин и приятели пийват бири и той за първи път пуши марихуана. В един момент решава, че ще е забвано да хвърли една празна бутилка на улицата. След като се прибира вкъщи обаче го наляга ужасно чувство за вина. Той си представя, че на сутринта децата от квартала ще излязат по боси крачета на улицата да си играят и някое от тях ще се нарани. И от вината се ражда и присъдата - Criminal…

Като изключим историята с бирената бутилка, първите песни на Джъстин Нозука не са лични – не представят реални случки и емоции. Самият Джъстин признава, че се е вдъхновявал от песни, които е слушал по радиото, едва ли не ги е копирал. Слушал е за какво пеят другите и го е изпявал със свои думи. Но майсторлъкът в цялата работа е, че въпреки, че до онова време не е изживял любовта, болката, въобще емоциите, за които пее, той все пак успява да ги изрази по начин, който те оставя с усещането, че той е първият човек, който пише песни за любов, болка, разочарование и т.н.

Това е то, някои млади хора носят в себе си старчески души и тази "млада” мъдрост личи и в леко дръпнатите очи на Джъстин Нозука. Когато говори за музиката и за живота си Джъстин Нозука многократно споменава, че се "оставя на течението” – не се взима насериозно, "ще се случи това, което трябва да се случи”...

Нещата за Джъстин започват да се случват доста рано – още в гимназията той започва да изпълява песните си в клубове на така наречените Open Mic Nights – вечери, в които всеки, който пожелае може да свири или пее в дадения клуб. Когато е на 18 се записва на курс за текстописци и бива забелязан от един от скаутите на Universal. Записва три промота с продуцента Бил Бел, с които шашва музикалната компания и те моментално му предлагат договор. Но не, той им отказва! Отказва на Universal! А обяснението е, че иска да запише албума си сам, както той си го представя. И го прави с помощта на Бил Бел и финансовата подкрепа на майка му, на която по-късно кръщава албума – Holly.

Колелото се завърта... "Духовната" музика на Джъстин Нозука постепенно превзема все повече и повече фенски сърца. Самият Джъстин дава на музиката си определението "духовна”, защото се мръщи на традиционните етикети, които по принцип слагаме на артистите. Все пак, ако подреждате фонотеката си по стилове, можете да намърдате Джъстин в соул, r’n’b и фолк секциите.

Многостиловото звучене от "Holly” се пренася и във втория албум на Джъстин, който излиза през 2009 – "You I Wind Land And Sea" (YIWLS). Ако започна сега да ви говоря за албума най-вероятно ще го претупам. Защо? Ами материалът и без това стана дълъг като предизборна реч (надявам се не толкова скучен), а ако тръгна да ви говоря обстоятелствено за YIWLAS ще наредя още няколко параграфа. Важното е, че Джъстин не е претупвал нищо във втория си албум. Напротив, ако "Holly" се е случил от само себе си, то вторият албум на вече порасналия талант е по-обмислен. “Взаимоотношенията ми с живота се промениха доста и това доста промени музиката ми”, казва Джъстин. Оказва се, че като по-млад Джъстин не се е замислял сериозно над много от нещата в живота си и сега решава да ги изследва по-дълбоко. Най-голямото вдъхновение си остава любовта, но може би от по-зрялата и лична гледна точка на вече 22-годишния Джъстин.

Исках да ви говоря и за Heartless – най-любимата ми песен от албума с нейните три акорда и цветния й клип, който лично мен ме връща в средата на 90-те на миналия век. Исках да спомена и Swan In the Water… въобще!

Вместо това ще приключа с песента, с която започна всичко. Често споменавам първата песен, която съм чула на даден изпълнител, защото тя е определяща за това дали ще се заровя в останалото му творчесто. Е, Джъстин Нозука ми каза "Здрасти” със Save Him – историята за една уж перфектна двойка, която всъщност споделя опасна и разрушителна любов; история, разказана от човека, който слуша виковете, кавгите и сълзите от другата страна на стената. И тази песен е писана, когато е бил на 15-16 години...

На 5, 15, 25... или 105, щом се оправяте с компютър, ще се справите и с гласуването в анкетата, където избирате следващия герой в "Музика за четене".