Немислимото се случи, когато Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 година. Нещо също толкова немислимо стана ден по-късно в България, когато комунистическият диктатор Тодор Живков се оттегли от властта след управление, продължило над три десетилетия, припомня в обширен материал Елена Лалова от ДПА.
     
Това шокиращо развитие изненада дори най-оптимистично настроените опоненти на режима, сред които бе и философът Желю Желев, водещ дисидент по това време.

"Знаех, че комунистическият режим е към края си, но не съм си мислел, че това ще стане толкова бързо и толкова лесно", посочва Желев пред ДПА. Вместо "това чудо", допълва Желев, той очаквал "гражданска война и етнически конфликти".
     
Въпреки нежеланието на Живков да напусне (властта - бел. ред.), той беше свален от всемогъщото политбюро, което включваше най-влиятелните хора в страната, определящи политиката на Комунистическата партия.
     
Медиите, които все още бяха под държавен контрол, съобщиха новината за оставка на Живков вечерта на 10 ноември. Само седмица по-късно, на първата голяма демонстрация опозицията вече бе разединена на два лагера - единият настояваше за смяна по схемата "социализъм с човешко лице", а другият,  
радикално антикомунистически, искаше дълбоки реформи, които да
донесат на България членство в ЕС и Атлантическия съюз.

Живков бе осъден за злоупотреба с властта и получи присъда от седем години затвор. Повечето време от присъдата си той прекара в лукса на домашния арест. Шепа други членове на режима бяха дадени на съд, отбелязва ДПА.

В гъстите гори на идиличния остров Персин на Дунав, дом на застрашения морски орел и малкия корморан, се намират вдъхващите ужас останки на лагер на смъртта от комунистическата ера.
        
Стотици "врагове на режима" са загинали от побоища, недохранване и изтощение през 1949-59 година в концентрационния лагер в Белене, където труповете на починалите са били хвърляни на прасетата, отбелязва в обширен материал Анна Мудева от Ройтерс.
        
Двайсет години след падането на комунизма Белене до голяма степен е забравено

- само малка паметна плоча разказва за ужасяваща му история. А носталгията към отминалите време нараства в малката балканска страна и в бившия съветски блок като цяло, допълва авторката.
       
Неуспехът на капитализма да повиши жизнения стандарт, да наложи върховенството на закона и да обуздае корупцията създадоха условия да бъдат възкресени спомените за времето, когато нямаше безработица, храната бе евтина, а социалната защита - висока.
      
"(Лошите) неща бяха забравени", казва Румен Петков, който е на 42 години и е бивш охранител, а сега служител в единствения все още действащ затвор на остров Персин.
      
В България 33-годишното управление на починалия диктатор Тодор Живков започва да изглежда златна ера за някои хора в сравнение с ширещата се корупция и престъпност, които настъпиха след падането му от власт, отбелязва авторката.

Какво се случи и какво не за тези 20 години? Поредицата 20 години по-късно разказва за събитията и фактите от най-новата ни история.