По време на Студената война повече от 100 хиляди източногерманци се опитват да преминат най-охраняваната граница в Европа - тази между ГДР и Западна Германия. Стотици са застреляни или умират при опита си да избягат през Берлинската стена.
Съдбата на един от успелите бегълци, който помага и на други източногерманци да преминат границата, разказва филмът "Бернауерщрасе" на Кристина Баксанова и оператора Борис Пинтев.
На 18 години Хартмут Рихтер прави първия си опит за бягство на границата между Чехословакия и Австрия. Заловен е и е осъден на 4 месеца затвор. Малко след като е пуснат, прави втори опит и успява да избяга в Западен Берлин като преплува един от Берлинските канали.
"Беше ми напълно ясно каква е опасността. Една нощ на 26 срещу 27 август 1966 година се хвърлих в канала и с плуване и гмуркане преминах повече от 1 километър в региона. Около 4 часа бях вече на един бившите контролнопропускателни пунктове на Западен Берлин. Тези дати празнувам повече от моя рожден ден. Това беше моето бягство. На същото място други трима бяха застреляни, докато се опитваха да избягат", разказва той.
След като преминава в Западен Берлин, Хартмут Рихтер помага на още 33 германци да избягат от другата страна. Превозва ги с колата си, като ги крие в багажника.
"Те лежаха половин час или повече в багажника. Беше ми ясно, че това няма да може да продължи дълго", заяви той.
"Имаше три транзитни магистрали и отсечката за Хамбург. Те не можеха да контролират всеки метър на транзитните пътища, но ми беше напълно ясно, че това няма да продължи дълго", продължава разказа си Рихтер.
В края на 1974 година е заловен, докато се опитва да прекара сестра си. Осъден е на 15 години затвор, но излежава 5 години и половина.
"Обвиниха ме в злоупотреба с транзитните пътища. Но все пак успях да измъкна 33 души. Когато ме хванаха, това беше най-тежкото престъпление. Ноаз бях жител на Западна Германия и чрез амнистия бях освободен от нашите представители. Аз бях чужденец в ГДР", каза още той.
След падането на Берлинската стена Хартмут Рихтер сътрудничи на документалния център на "Бернаурщрасе". Част от лекциите си изнася и в министерството за държавна сигурност. Често влиза в кабинета на най-големия си враг - шефът на тайните служби ЩАЗИ Ерих Милке.
Как се чувствате днес той в тази сграда - "Ами тук, никога не съм си и помислял, че въобще ще имам достъп или, че както е сега това място, ще стане музей. Това са объркани чувства. С това място могат да се разберат много неща за тоталитаризма", коментира той.
"Това министерство на държавната сигурност повлия много на моя живот. Когато днес се връщам назад, разбирам, че съм подценил министерството по държавна сигурност", сподели още Рихтер.
