Две десетилетия след падането на Берлинската стена, днес научаваме нови факти и драматични житейски истории от периода на комунизма. Наскоро Германия обяви, че при опит за бягство през Берлинската стена са били убити 125-ма източногерманци.
Много млади хора от бившия социалистически лагер, които са направили опит да избягат в "другия свят" и да бъдат свободни, са намерили смъртта си на българската граница, но колко е точният им брой - официална статистика няма.
За убитите в България млади германци, които са търсили пътя към свободата разказва Асен Иванов.
Само една година преди падането на Берлинската стена, през 1988 година, 26-годишният Франк Шахшнайдер пристига в България на почивка с приятели в Созопол с една единствена цел - да премине от другата страна българската граница. Но намира смъртта си край Ахтопол.
Днес неговият баща е в България, за да научи истината за своя син. Първата информация, която Олаф Шахшнайдер получава за сина си през 1988 година е, че синът му е починал от емболия. И германските служби го заплашват да не пита повече.
"С времето заради всички трудности, които срещахме, губихме вече сили да се занимаваме с това. И дори имаше момент, в който си мислехме, че няма начин да разберем истината", казва Олаф Шахшнайдер.
Германският политолог проф. Стефан Апелиус проучва архивите на ЩАЗИ от години, издирва близки на изчезнали или загинали в България източногерманци. Той иска да помогне и на този баща да научи истината за своя син
"Какво се е случило според официалното изявление, според официалните документи? Граничарите са произвели предупредителен изстрел след Франк, от който кучето им се е уплашило, захапало е ръката на граничаря, който го е водил и той без да иска е прострелял Франк", разказа Стефан Апелиус.
Документите от аутопсията, показват, че няма следи от куршум. Версията на Апелиус е, че Франк е пребит до смърт.
"Това го правим не за да наказваме и осъждаме хора тук в България. Сега излиза, че Франк е погребан като престъпник и това, което аз искам да постигна е той да бъде реабилитиран", каза баща му.
На границата край Рудозем, където много младежи от ГДР са намерили смъртта си или са ранени.
"България е туристическа дестинация и много хора от ГДР са си мислили, че едва ли не като дойдат тук и стигнат границата, ще видят граничаря как стои на някое магаре и спокойно си пие бирата", допълни Апелиус.
От 20 години с темата се занимава и скулпторът Велислав Минеков. Преди години той дори инициира питане в парламента колко са загиналите и отговорът, който получава е 16.
Пред Минеков участници в зверствата са разказвали потресаващи истории. Но все още се страхуват за себе си и семействата си.
"Той примерно е бил свидетел момче и момиче са хванати от отряда и викат старшината и той ги разстрелва пред всички свидетели. Това не е ли убийство. За убит освен израстването се получаваше и различно от решението на командира около 15 дни казарма. Уникално защото се спасяваш. Подивяваха там тези деца, които изпращаха. Защото това бяха деца, които стрелят по други деца, които не познават", разказа Слави.
Един от малкото свидетели на зверствата е д-р Антон Пъжев. В момента психиатър в Асеновград. През 1965 година доктор Пъжев е на стаж в Смолян, когато го викат да помага в аутопсия на двама германци в заставата край Рудозем. На Портала.
"На 15-20 метра от мястото, на което се извършваше аутопсията, войници копаеха ров. След приключването ние се качихме в джипа и се прибрахме и най-вероятно са ги заровили в този ров", д-р Антон Пъжев.
Няколко дни по-късно има нов случай. Тоз път четирима български младежи.
"После разбрах, че са били абитуриенти. 18-годишни", уточни Пъжев.
"Ние трябва да признаем своя срам. Германците не един път са признавали своя срам. Всички нации имат признат свой срам. Само ние се правим на прекалено горди", коментира Слави.
