Димитровден освен празник за хората, които носят името на Свети Димитър, се чества и като празник на много градове и села в страната. На този ден са приключвали ангажиментите на сезонните работници.
Предполага се, че Свети Димитър е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Народният култ към светеца го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги.
На много места из страната от деня на Св. Димитър са започвали и годежите, защото вече се е знаело кой колко реколта е събрал, колко имане има или колко зестра може да даде.
Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.
Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
По стара традиция на Димитровден се отбелязва и денят на строителя, обявен с решение на Министерския съвет 1133 от 17 октомври 1996 г.
