С наближаването на 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена, Източна Германия си припомня едно от най-ключовите събития, последвали обединението - щурмът над централата на тайната полиция ЩАЗИ. Моментът е исторически, защото върху размирните граждани пада отговорността за тайните от архивите на организацията.
На 15 януари 1990 година пред щаба на тайната полиция в Източна Германия се събират над 2 000 души. Два месеца след падането на Берлинската стена, репресивният апарат продължава да работи. Скандализирани от този факт, гражданите призовават ръководството да предаде контрола над Агенцията в техни ръце. В противен случай сградата ще бъде зазидана отвън.
"Беше невероятно. Изведнъж започнахме да нахлуваме вътре. Навсякъде беше тъмно и страшно. Това беше най-впечатляващият момент от живота ми", спомня си Барбара Тим.
Окупирането на щаба преминава бързо и без въоръжена съпротива. 24- годишният, тогава, студент Дейвид Гил се озовава начело на гражданския комитет, който поема контрола върху ЩАЗИ. Първата и най-важна цел е да се запази архивът.
"Не можете да си представите какво беше. Отначало дори се чудихме, дали да унищожим папките, заради шокиращата информация вътре. Обществото не беше готово за нея и имаше опасност от публични линчове и саморазправа", разказва Давид Гил.
Сред морето от секретна информация излизат доноси от близки, приятели и дори между съпрузи. Скандалните досиета дори изпращат в затвора видни опозиционери, които са работили за държавния апарат.
Архивите на ЩАЗИ днес се ръководят от федерална комисия. Повече от 6 млн. германци са потърсили да прочетат своето досие или това на техен близък, с облекчение, че сигурността и бъдещето им не зависят вече от дебелината на секретните папките и злонамерените погледи на съседи и познати.
