От днес започва борбата на учители и на ученици да разберат какво пише в учебниците. Причината - повечето текстове са написани на сложен академичен език. Според психолози това уморява и уврежда паметта на ученика.
Необходимо ли е да се пренапишат учебните пособия? Отговора потърси Мария Ванкова.
Екипът ни отиде в класната стая, където се провеждат уроците по Български език и литература в столичното 25-то училище. Там преподава Блага Воденичарова. Учител е от 30 години. През последните няколко години обаче й се налага да бъде и преводач. Ежеднвено обясня с думи прости това, което пише в учебниците.
"Например, следното изречение: "Текстът е предназначен за естетическата сфера на общуване. В него се отличава художествен образ. Той се отличава с конкртеност, образът е условен", посочва Воденичарова.
Така в учебника по български език за 7-ми клас е обяснено какво е художествен текст. Сред учениците на г-жа Воденичарова е Бранислав Бонев. Затрудняват го чуждиците, а примерите, които се дават, не били достатъчно ясни. Затова Бранислав рядко отваря учебника в къщи.
"Аз у нас по принцип не уча от учебника, а от тетрадката каквото сме писали в клас, защото ми е по-лесно оттам да уча", споделя Бранислав.
Повечето съученици на Бранислав постъпват като него. Училищният психолог Елена Александрова обяснява, че сложно написаният текст демотивира учениците, нарушава концентрацията им в час и води до бърза умора.
"По-сложният текст губи смисъла, основната функция на училището - знания, умения и творчество. Децата не разбират това, което четат, не разбират това , което пишат и буквално го наизустяват", казва Александрова.
Това са откъси от учебници по литература за горен курс:
- По този начин българският модернизъм има малко общи черти и проблеми със западния авангардизъм или декаденството. Той е повече в мъчителното преживяване на историческата изостаналост и е порив към догонване на по-напредналите.
- Посоката на преустройствоно на цялостната преориентация по това време личи особено при някои по-лабилни творчески фигури, учавствали в предшестващия и последвалия период от развоя на нашата литература
Сред авторите, които създават тези учебници е университетския преподавател Валери Стефанов, преподавател по история на литературата в СУ "Св. Климент Охридски" . Обяснява, че хора като него трудно излизат от рамките на професионалния език. Признава, че учебниците писани преди 7-8 години, се нуждаят от поправка.
"Струва си тази идея да се пренапишат учебниците, да се пренаправят програмите и да се пренапишат учебниците. Академичният стил няма място в средното образование, признавам го това след 8 години", каза Стефанов.
