"Аз нямам съмнение, че Брюксел подкрепя прагматичния подход на премиера Борисов и на българското правителство, в т.ч. и по отношение на конкретните 3 проекта, които се реализират с участие на Руската федерация или на фирми от Руската федерация, защото това е важно за България". Това заяви в студиото на "Тази сутрин" външният министър Румяна Желева.
Тя каза още, че правителството отново ще повдигне въпроса за компенсациите от 300 млн.евро, които страната ни иска заради спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй". Желева обаче обясни, че, за да получим тези пари, първо трябва да се мине през една сложна процедура по кандидатстване и одобрение на отпускането им.
Външният министър за момента се въздържа от коментар какъв ресор трябва да поиска страната ни за поста еврокомисар. Тя обаче изрази мнение, че енергетика вече е късно да поискаме.
Ето и цялото интервю:
Водещ: Прибирате се от Брюксел тази нощ, доколкото разбирам.
Р. Желева: Да.
Водещ: Ние бяхме обявили темата защо Брюксел най-после повярва на българските министри, но може би да ни кажете преди това - малко повече подробности какво става в Брюксел. Вие сте последният човек от цялото правителство, който се прибира след посещението преди няколко дни, така че имате вероятно най-новите данни.
Р. Желева: Аз държа да отбележа, че се прибрах с делегацията, работих.
Водещ: И пак заминахте.
Р. Желева: ... да, и пак заминах за съвета на външните министри, който сега по предложение на шведското председателство е разделен в две части - общи въпроси и външни отношения на съюза, и в темата общи въпроси се дискутира дневният ред на следващия съвет на правителствените и държавни глави, който ще се проведе в края на октомври месец. Там ние, българската страна, успяхме да предложим в дискусията по икономическото състояние на съюза и възстановяването на икономиките нещо много смислено, струва ми се, нещо, което тук и с новия финансов екип сме договорили - да има след двете години, които съюзът разреши за възстановяване на икономиките, да се използват инструменти като примерно директни държавни помощи за банки, които са в кризисно състояние, за предприятия, които са пред фалит. След тези две години, когато изтече това, защото това не е в правилата и стандартите. . .
Водещ: Това исках да ви кажа, откога стана така, че Брюксел да разрешава държавата да се намесва толкова сериозно.
Р. Желева: Това е извънредна мярка.
Водещ: Знаем, че даже сме търпели и санкции за това, че държавата се е намесили в губещи български предприятия.
Р. Желева: Това е, така да се каже, ваканция, която е дадена по отношение на правилата, не заради друго, а заради икономическата и финансова криза и заради това, че тя прерасна и в социална криза. Хората са наистина безработни в много голяма степен, в много големи икономики от съюза, така че това беше необходима мярка, но ние държим да се върнем към критериите, които всъщност се поставят и за нас като държава, която иска да се присъедини към еврозоната възможно най-скоро и възможно най-бързо. Така че това беше една от важните точки в дискусията, към която нашата страна има принос, но другото по-важно беше, че с моите колеги дискутирахме темата за енергийната сигурност на съюза.
Водещ: Това, което е, така да го кажем направо, болната тема за България, защото Бойко Борисов се нае сега да разрови българската енергетика.
Р. Желева: Точно така, и в тази връзка две са важните новини, а именно, че трябваше заедно с нашите съседи Румъния и Гърция да потвърдим желанието си да направим тези интерколекторни връзки между България - Румъния, България - Гърция, които ще бъдат финансирани със средства на Европейския съюз в рамките на плана за възстановяване на икономиките на съюза. Това беше много важно и ние тук трябва по най-бързия начин да напреднем и с проекта, и с реализацията после на самия проект в двете посоки, с двете наши съседки. А другото важно нещо беше, че аз, след като се консултирах с еврокомисаря по енергетика Пиебалгс и с премиера, решихме да поставим въпроса за допълнителните компенсации за затворените. . .
Водещ: За 300 милиона евро.
Р. Желева: Точно така, защото. . .
Водещ: Коректно е да кажем обаче, че този въпрос беше повдиган и от предишното правителство между другото.
Р. Желева: Така е.
Водещ: Беше повдиган и от Станишев в Брюксел.
Р. Желева: Истината е, че сега ние при последното посещение или при първото посещение на премиера в Брюксел той се договори с председателя на Европейската комисия г-н Барозу да започнем действия, защото тук има процедура, която, искам да обясня за нашите зрители, е много сложна.
Водещ: За да стигнат парите до България, това не е просто да каже Барозу: "взимате ги тези 300 милиона".
Р. Желева: Абсолютно. Искам да кажа, че трябва до края на годината да се отвори така наречената "финансова рамка на съюза", което не е нищо друго, а 7-годишният бюджет, дългосрочен, на съюза, чийто междинен преглед мина, докато аз още бях евродепутат от България, така че. .. Нуждите обаче са ясни и нашите 300 милиона, които може би на някои биха изглеждали твърде малка сума, за да се вдига такъв голям шум, но те наистина ще могат да бъдат отпуснати след една дълга процедура, която изисква не просто инициативата на Европейската комисия за отваряне на финансовата рамка на съюза повторно, казвам, до края на годината, при положение че изтича конкретният бюджет за 2009 г., но също така изисква одобрението на Европейския парламент и решение от Европейския съвет.
Водещ: Защото трудно се харчат парите на европейските данъкоплатци. Пък за тези, на които им се струват 300 милиона малка сума, да кажем, че с 300 милиона, да речем, вие като правителство може без проблем, си мисля аз, да довършите цялата магистрала "Тракия" и ще ви останат даже.
Сега за Барозу. Доколко Барозу гледа сериозно и ще ни помогне по темите, по които Бойко Борисов му каза "помагайте тук", а именно руските енергийни проекти в България, и как Брюксел гледа на факта, че това правителство за пръв път може би от 8 години показва едно ново отношение към Русия? Т.е. това правителство иска да изгражда равноправни отношения с Русия, иска там нещата да са изчистени от политика, от усмивки, от сълзи и т.н., от целувки? Как Брюксел гледа, ще помага ли в тази посока?
Р. Желева: Аз нямам съмнение, че Брюксел подкрепя прагматичния подход на премиера Борисов и на българското правителство, в т.ч. и по отношение на конкретните 3 проекта, които се реализират с участие на Руската федерация или на фирми от Руската федерация, защото това е важно за България. Всеки си прави сметката, особено във време на финансова и икономическа криза.
Водещ: Особено когато става въпрос - единият проект, да, е 10 милиарда, да речем.
Р. Желева: Точно така, които много голяма част, да кажем половината, трябва да се дадат от нас.
Водещ: А другият засяга здравето и бизнеса на цял туристически регион, да речем, Бургас - Александруполис.
Р. Желева: И бизнеса, точно така.
Водещ: Т.е. вие сте оптимист, че Брюксел ще се намеси по-сериозно.
Р. Желева: Според мен. . .
Водещ: Ще има позиция, защото на Борисов му трябва официална позиция, когато отиде да преговаря с руснаците . . .
Р. Желева: Усилията на ЕС и на европейските държави в изграждането на обща европейска енергийна политика са в съзвучие с това усилие на българското правителство и на желанието на премиера Борисов
да консултира тези проекти с Брюксел. В това няма нищо лошо.
Водещ: Вие бяхте евродепутат, струва ми се, когато руският посланик в НАТО, който на всичкото отгоре ми е приятел, мога да кажа, Рогозин, той е гостувал тук в България, бил е при мен в предаването, доста интересна личност, но това беше човекът, който каза прочутата реплика за Троянския кон - България като Троянски кон на Русия в Европа. Как тогава се прие тази реплика, беше ли скандална, беше ли уличаваща за нас? Защото тогава като че ли имаше някакъв опит това да бъде притиснато като говорене в страната.
Р. Желева: Не бих използвала думата скандал или някакви вълнения, които е породила. Това са реплики, които всеки има в крайна сметка право да прави. Ние трябва да имаме. . .
Водещ: Като че ли заслужено беше направена тая реплика по наш адрес тогава.
Р. Желева: Аз бих казала, че политическите отношения с Руската федерация са на едно много, наистина изключително високо ниво. Ние имаме дипломатически отношения от изключително силно развити, което трябва да продължи да бъде отстоявано, развивано, задълбочавано. Икономическият интерес на България е нещо съвсем друго. Той трябва да бъде привидян във всеки един от тези проекти. Различни държави участват в различните проекти, във всеки един от тези три. Аз се срещнах, например, вчера в рамките на нашия съвет и с моята колега гръцкия външен министър г-жа Дора Бакояни, така че ние трябва да говорим прагматично за интереса на България и трябва да го видим във всички тези проекти. А що се отнася до репликите, аз мисля, че България наистина има своето място като медиатор, като посредник между ЕС, бивайки страна член на ЕС, и държавите, не само Руската федерация, но например държавите от Южен Кавказ. Вчера имаше например дебат в рамките на втората част от нашия съвет по външни отношения за страните от Южен Кавказ и ...
Водещ: В този ред на мисли, България как трябва да потърси своето ново място в ЕС, ето дори на ниво еврокомисар, който сега тепърва трябва да изберем, какъв ресор трябва да искаме ние?
Р. Желева: България трябва първо. . .
Водещ: Кой сектор трябва да защитаваме, защото вие казвате България трябва да бъде... Настина трябва да запази ролята на посредник, разбира се, откъм страната на ЕС, не откъм Русия.
Р. Желева: Разбира се, бивайки, аз го подчертах, бивайки член и съзнавайки, че е член на ЕС.
Водещ: Какъв ресор обаче сега ние трябва да искаме да поемем от Европейската комисия? Не че това, което искаме, ще ни го дадат веднага, но да речем какво трябва да се цели?
Р. Желева: Аз не бих искала да коментирам ресорите, защото днес е гласуването в парламента за втори мандат на г-н Барозу. Процедурата, така или иначе, не е започнала и не би било коректно аз да коментирам тук един или друг възможен вариант за ресор.
Водещ: Питам ви, защото вие сте българският външен министър. Освен че вашето име е основното име, което се очаква да бъде номинацията за еврокомисар, но вие сте българският външен министър и би трябвало да изразявате позицията на българската външна политика.
Р. Желева: В момента, в който ме упълномощи българското правителство и българският премиер да го правя това, аз незабавно ще започна да го правя, защото в интерес на това, което ме попитахте - как трябва България да се държи, бих искала по-общо да ви кажа. Има, така, политическа традиция да се търсят съмишленици и подкрепа за един или друг ресор на която и да е държава членка. Ето, наскоро беше заявена претенция за определен ресор от една от новите, най-късно присъединилите се държави към съюза, каквато е и България, и тя беше незабавно подкрепена от една от държавите учредителки на съюза, тази молба или това желание да се получи пределен ресор. Така че това е един процес на договаряне. . .
Водещ: Енергетика, възможно ли е ресор енергетика да поискаме ние с оглед геостратегическата политика на българското правителство?
Р. Желева: Аз мисля, че енергетика към момента, вече е късно да поискаме, поне от това, което аз знам за разпределението на ресорите, но има много други полета, в които България би могла да реализира добре своя потенциал, в които тя би могла да получи съмишленици и подкрепа от други държави.
Водещ: Примери за едно такова, за една такава сфера?
Р. Желева: Не бих искала, ще се въздържа. Това е наистина в прерогативите на българския министър-председател и не би било коректно аз да говоря за това.
Водещ: Между другото тук въпросите, които стигат до мен онлайн към Бойко Борисов, една голяма част от тях е посветена, вероятно те са писани от симпатизанти на ГЕРБ, най-вероятно казвам, те искат да си издигнете ваша кандидатура. Това е. Значи, тук мощно хората, които симпатизират на ГЕРБ, призовават Бойко Борисов да не проявява колебания, да си изпълнява предизборните ангажименти и да си издигне кандидат за еврокомисар от собствената партия и най-вече, пишат те, от голямото европейско семейство, от ЕНП. Това е положението. Вашият коментар? Понеже има и в едната, и в другата посока, казва се пък да се запази приемствеността и да се номинира отново еврокомисар Меглена Кунева.
Р. Желева: Да ви кажа, на 5 юли ние българските граждани гласувахме за промяна. Струва ми се, че гласувахме за промяна и по отношение на външната политика и на взаимоотношенията ни с Европейския съюз, в това число и начина, по който се представляваме като държава, като българско общество в различните институции. Не напразно ГЕРБ победи и на евроизборите преди това. . .
Водещ: Ами, то, ако не се лъжа, май два пъти победихте на евроизборите.
Р. Желева: Да, точно така, бих казала даже, че с първите евроизбори започна вълната на успехи и на победи на ГЕРБ, което е изключително хубаво, защото в името си нашата партия носи проевропейската ориентация.
Водещ: Хубаво е да не забравяте, че всъщност сте граждани за европейско развитие на България.
Р. Желева: И е добре никой да не забравя от нас, че правителството в програмната си декларация обяви, че е правителство на европейското развитие на България.
Водещ: И говорим тук в тази посока, че тази тенденция в ГЕРБ надделява. . .
Р. Желева: Ами, вижте, има такава политическа. . .
Водещ: . . . за собствена номинация.
Р. Желева: . . . политическа традиция изобщо в Европа и политическа логика партията, която е победила в съответната държава, да излъчи свой представител. Но това е, пак казвам, европейска логика.
Водещ: Може ли еврокомисарят в европейското правителство да защитава интересите на България? Друг въпрос днес повдигнат от пресата, тук има една голяма статия, посветена на г-жа Кунева, в която се цитира министър, който казал навремето на Станишев - ние имаме български еврокомисар, но България няма еврокомисар. Доколко, доколко един еврокомисар може да играе ролята и на защитник на интересите на своята родина?
Р. Желева: На първо място той трябва да провежда европейските интереси в рамките на ресора, който има, и да прави политиката на съюза, в тази връзка и законодателството, разбира се. Но той е представител на съответната държава в Европейската комисия, администрация.
Водещ: Защото дълго време останахме с впечатлението, че тук бяха заметени проблемите в страната, и то от много институции, проблемите, да речем, със спрените еврофондове. Сега като че ли се отпуши тази тема, а тя години наред. . . и няма как сега някои хора да потърсят индулгенция по тази тема. Добре.
Благодаря ви за това гостуване.
Р. Желева: И аз ви благодаря.
Водещ: Остана един въпрос, който трябваше да ви задавам на вас, но може би премиерът ще го отнесе след малко - това е за високите лихви на банките, защото днес правителството има, така, включена
подобна точка. Разбира се, ние сме пазарна икономика, правителството не може да изпълнява, така, репресивна роля.
Румяна Желева, външен министър, гост на нашето предаване. Очаква се тя да бъде номинацията за еврокомисар на българското правителство, но всичко това е въпрос на недалечното бъдеще.
ГЕРБ ще има две номинации, които трябва да направи в близките дни - за кмет на София и за еврокомисар. Тази партия до голяма степен зависи от волята на нейния лидер Бойко Борисов, но той пък показва, че може да се вслушва добре какво искат хората под него.
Времето
