Днес в студиото на "Тази сутрин" на телефона в пряка връзка от Добрич Ани Цолова разговаря с майки на деца с увреждания.
Това са жени, които имат личен призив към премиера Бойко Борисов.
Една такава майка е Красимира Обретенова от сдружение "Св. Мина", журналистка от дълго време, която обаче след раждането на третото си дете, е принудена да прекъсне професионалната си дейност.
От тогава насетне тя започва да се сблъсква с безкрайните проблеми около отглеждането на своето момиченце, което е сляпо и в инвалидна количка. Ето какво сподели тя:
Основният проблем е, че държавните институции не си дават сметка, че тези наши деца имат определени права и определени нужди според техните възможности.
Това са международни норми, част от нашето законодателство е синхронизирано с тях. Искаме да помогнем на новата власт да направи реформите както трябва, а не за пореден път да се отчита чиновническа дейност", изказа тревогите си тя.
Красимира живее в обикновено жилище, подобно на всяко друго в страната ни, което не може да бъде пригодено за двигателните проблеми на нейната дъщеричка.
"Миналата година", разказа тя, "когато подадох молба за цялостно преустройство и изграждане на рампа. Но ми беше отказано. В тази връзка ние се сблъскваме с едни ограничения в правилника за здравословното и социално подпомагане, който ни прави живота ад."
"Има един диференциран минимум от 65 лв., който Министерски съвет е приел по постановление и никой не знае какво означават тези 65 лв. От там нататък, като се надчисли този минимален доход, всички семейства с деца с увреждания, 90% от тях, изпадат под социалната система реално."
Заради надвишен диференциран минимален доход нямаш право на включване в социални програми като личен асистент, дори когато става въпрос за деца, сподели възмущението си майката.
"Нарушават се основните ни права. Ние нямаме възможност да работим, защо да обслужваме социалната система. Ние обслужваме социалната бюрокрация. Това е най-унизителното", призна още тя.
Факт, който Красимира сподели пред зрителите е фрапиращият резултат на нейни проучвания, които разкрили, че в Добрич близо 80% от уврежданията на децата, са получени или по време на раждане, или след вирусна инфекция, или от неустановени признаци за увреждания по време на бременността.
В тази връзка Красимира припомни думите на един от водещите лекари в клиниката по акушеро-гинекологията във Варна, изречени по новините не отдавна, че се увеличават невероятно децата с увреждания заради пропуски в дородилната, родилната и следродилната лекарска помощ.
Красимира припомни и един друг репортаж, излъчен в новините на bTV, в който една майка от София призова:
"Майки, събудете се, търсете правата на децата си, защото по този начин не може да се продължи".
Дъщеричката на Красимира е едва 7 годишна и не може да посещава нормален, по смисъла на българското законодателство, дневен център, няма нужните специалисти, които да я научат на необходимите неща, просто, защото уврежданията й са тежки.
Красимира сподели още: "Не биха приели дъщеря ми в училище, първо защото има инертност от страна на директорите като цяло в страната, второ, там, където директорите искат децата с увреждания да бъдат в масови училища, нямат необходимите средства и възможности да осигурят достъпна среда, ресурси и преподаватели."
"Тук е моментът да кажа, че най-големият ни проблем е липсата на рехабилитация и липсата на специалисти заради ниските им заплати. 300 лв. средна заплата.
На всичкото отгоре специалисти, които работят в здравната система получават повече, а тези, които работят в сферата на социалните услуги, получават по-малко.
Хора с еднаква квалификация, с еднакво образование в различните системи получават различни доходи.
Резултатът от цялата тази картина е, че деца като дъщеричката на Красимира нямат шанс нито да отидат на детска градина, нито да посещават училище, с една дума нямат възможности за интеграция с нормалните деца.
"Точно това се случва в Добрич", каза Красимира. Деца с различни увреждания от 5 до 18 годишна възраст биват съсредоточавани в една база заедно с безпризорни дечица.
В крайна сметка излиза, че цялата политика и стремеж към интеграция на децата с увреждания, в Добрич не работи.
"В много общини е така, не само в Добрич, споделя още тя, опитваме се институциите да ни забележат, да се промени социалната политика, ние не искаме социални помощи, искаме интеграционни условия така, както е записано във всички международни документи."
Не искаме, а трябва да стане така, подчерта майката.
"Не мога да се съглася с родители, които са доволни просто, че децата им някъде са приютени в дневен център, за да могат да работят спокойно. Не бива да се примиряваме с това", каза още тя.
Именно в интеграция в масовите училища, сред високо квалифицирана специализирана помощ, децата им могат да разчитат на пълноценно развитие.
Бяха излъчени фрапиращи кадри от дома на една друга майка от Добрич Диана Дойчева. Майката на близнаци, чиято дъщеричка в резултат на вирусна инфекция, получава 100% увреждания живее със семейството си в къща, чиято меко казано е в плачевно състояние.
"Исках да България да види как живее едно български семейство на дете с увреждания. Това е проблем на много добрички майки, които имат такива дечица и които са настанени в такива условия", сподеи в пряка връзка по телефона Диана.
"Ако се тръгне назад по веригата", каза още тя, "се стига до абсолютна промяна на закона за интеграция на хората с увреждания. Пълно безумие е законът, който не ми дава абсолютно никакви условия за живот".
Общо около 480 лв. е доходът на Диана за месец. Такива са и доходите на съпруга й, който до скоро е бил безработен.
Надеждата на Диана е да осигури на необходимите специалисти и условия за развитие на детето й.
"След хилядите молби към община, към Жълт фонд, излезе, че основният проблем е финансовият. След като общината не получава необходимите средства, тя няма от къде да ми ги даде."
Диана сподели още за предложенията й, отправени към фонда и общината за създаване на социални жилища, останали обаче, отново без никакъв резултат.
