През 1990 г. Иван Кожухаров бива смазан от каменопад в Алипте. Оцеляването му е определяно като чудо, Иван е обездвижен, а лекарите не му дават много голям шанс да продължи да живее. 19 години по късно – на 8 септември 2009 г. Иван успява да изкачи Мон Блан с помощта на приятелите си и благодарение на огромното си желание и желязната подготовка.

Днес Иван е в България, за премиерата на филма, който представя покоряването на Мон Блам... въпреки че Иван не го нарича покоряване, а изкачване.

„Изкачихме заедно с екипа, с железния екип, с който катерим от много време, още преди инцидента. Мон Блан е „следващата стъпка” след десетките изкачвания, които направихме преди инцидента и след 2000-та година”, каза Иван Кожухаров.

Иван не си спомня момента, в който е решил, че иска да се катери отново, просто защото няма такъв момент – той никога не е спирал. „Нормално е човек, независимо от положението и състоянието си, да се мъчи да прави това, което му харесва с хората, с които му доставя удоволствие да го прави”, казва Иван.  

Мон Блан се издига на 4810 м. височина. Цялото изкачване продължава 3 дни и е успешно благодарение на екипа и специалната екипировка, която Иван и приятелите му са създали специално за изкачването на Мон Блан. „Това е една шейна, пригодена специално за това изкачване. Интересно е, че няма приспособления, които да са готови за това нещо. Всичко ние откривахме и преоткривахме. За това изкачване подготовката продължи три години. Тук пробвахме – изкачихме Мусала зимно, правихме зимни биваци в снега да видим дали аз ще издържа. Въобще това е една много, много тежка експедиция, която завърши успешно”, обясни Иван.

Ентусиастите, с които Иван изкачва Мон Блан, са негови приятели и той е убеден, че ако има някакво чудо в цялата експедиция, то не е фактът, че Иван е на инвалиден стол или че става въпрос за изкачването на Мон Блан. Чудото са тези „невероятни хора”. „Те са двигателите на този проект”, убеден е Иван.  

Иван не възприема изкачването на Мон Блан като реванш срещу върха, който му е взел толкова много. „Просто Мон Блан се оказа в един момент една много привлекателна цел, невъзможна. С хората, с които си говорех, първата им реакция беше: Осъзнай се! Фактически точно това беше сладостта на целия проект: че беше почти невъзможно. Шансът да успеем беше много малък, но със здрава подготовка се оказа, че стават нещата.”

Иван живее в Швейцария, но споделя, че често се прибира в родината.

Дали щеше да бъде с този дух и желание за живот и работа, ако беше останал в България? "Не знам. Трудно е да се каже. Мисля, че не бих бил по-различен. Трябва да се подчертае обаче, че средата е много съществен фактор, като става въпрос за хората със столове. Говорим за достъпност, която осигурява транспорт, обучение, работа, нормален живот. Тук нещата са... има какво да се прави. Прави се от известно време. Аз всяка година се прибирам, следя как вървят нещата. Тепърва има да се правят нещата.”

Следващата цел на Иван все още си няма име, но той се надява да има възможност да си постави и да постигне „следваща цел”. „Аз съм много доволен, че това нещо стана. Много съм щастлив. А най-хубавото е, че успяхме да завършим този филм”, каза Иван. „Моята най-голяма радост и на целия екип е, че това невероятно нещо, този хубав проект, който успяхме да реализираме, сега ще можем да го споделим с нашите приятели, с всички около нас.”

Премиерата на филма за експедицията на Иван до Мон Блан е утре, 8 септември, от 19:00 часа в Дома на киното. Входът е свободен.