Водещ Антон Хекимян: Може ли да очакваме обаче г-жа Мургина да бъде съдена, сега на живо от София включваме Емил Димитров, или по-известен като
Ревизоро. Добро утро, г-н Димитров.
Емил Димитров: Добро утро, на вас и вашите зрители.
Водещ: Слушахте ли разговора ни досега?
Е. Димитров: Да, слушах го, нищо ново под слънцето.
Водещ: Нищо ново под слънцето. Вие сте запознат с тези неща, но все пак може ли да очакваме, че Мургина ще бъде осъдена?
Е. Димитров: Случвало му се е на него, случвало се е на Телчовска, случвало се е на много данъчни служители. Ще видим какво е развитието.
Бургас не може да не е най-големият вносител, след като там влизат енергоносителите на България.
База "Росенец", нефтопристанището, целият актив е оттам, ДДС...
Водещ: Вие казахте, че ще видим какво ще се случи, но да очакваме ли Мургина все пак да бъде осъдена?
Е. Димитров: О, не вярвам, аз... тези предизборни реакции силно ме съмняват.
Много трудно ще се обвърже действие на конкретен данъчен служител с протекция отгоре или с вмешателство отгоре.
Те нещата ставали устно, през човек на човека, втори на трети. След като човекът, който основно отговаряше за ревизиите, я наследи, значи би трябвало по тази линия всичко да е чисто. А след като основните обвинения са, че тя е оказвала натиск върху служителите надолу, тя няма как сама да е обикаляла в страната. Не съм много сигурен, че ще се случи нещо там. Ще гледаме с внимание.
Водещ: Добре, вие сте наш гост, да ни кажете дали ще ни възстановят парите, европарите за пътищата? Можем ли да очакваме, след като. . .
Е. Димитров: Не остана време, но ще се опитам за 4-5 минути да обясня каква е ситуацията. Реалността е, че става въпрос за много пари, много пари, които ние изгубихме, и много пари, които искаме сега отново да спечелим.
Проблемът е, че точно лобитата, които навремето се скараха помежду си и направиха батко, примерно, национален проблем, а след това и международен проблем, довел до спирането на парите, точно това са лобитата, които в момента казват колко е лошо, че са ни спрени парите. Тоест, те прехвърлят на нас своя собствен проблем.
Аз имах някакъв допир до хората, които тук се занимаваха с проверките. Проверихме много неща. Обсъдихме, дадохме мнение. Държа да ви кажа, че ОЛАФ не е институцията, която спира парите.
Тя е институция, която дава мнения, доколкото знам. Спирането или пускането на парите е политическо решение. И това е може би единственият шанс ние да вземем пари, ако вземат политическо решение. Защото друго нищо не се е променило засега.
Какви бяха основните упреци към нас, искам да кажа, и къде беше конфликтът за пари? Това, че България е раздържавена, че окръжните пътни управления вече са иззети от частни фирми, някои държат половин България посредством собствени и няколко фирми скрито, а други държат по едно-две управление, не е големият проблем. Те ще чистят и зиме, и лете, ще получат пари за дребни ремонти.
Голямото напрежение е в строителството, в магистралите.
Магистрала се строи един път на 30 години, после вече е поддръжката. Така че когато назря конфликтът между две лобита кой да спечели съответната магистрала, кой да вземе голямата поръчка, тогава стана и конфликтът.
Започнаха да се вадят данни едностранчиво. Започва батко да става национален проблем и всички трябваше да се взрат в него, за да не се разбере какво става с останалите. Защото батко владее Сливен, а какво става с останалата част от България? Кой владее Северна, Южна България, Западна България, останалите магистрали, останалите лотове?
Водещ: Добре, кажете. Кажете кой владее България.
Е. Димитров: Оказва се, че България е картелирана и поне с това мнение бяхме ние. Това картелиране е тясно свързано с политическия елит.
Има уговорени търгове. Има предрешени лотове.
Има неща, които предварително е ясно, че ще се случат - оскъпяване на строителството, има обезщетения, които са в много голям размер.
Нямаме път, който да не струва двойно по-скъпо от това, което е определено. И това беше големият проблем за възникването на конфликта. Това беше, че България има дадени точно определен брой пари за точно определен брой лотове и съответно километри. Но след като първите изкарват всичко двойно по-скъпо, това минава, одобрява се, заминава на Запад, беше ясно, че за последните парите няма да стигнат.
Но този проблем, когато се разглеждаше, показа тази обвързаност между институциите, самозащитата, липсата на реакция, също така погрешната реакция. Ние направихме един отговор с нашия екшънплан, но не и решение на проблема. Назначаване на нови служители, увеличаване на архива, нова
одитна пътека. Това няма да реши предрешения търг, свързаността, оскъпяването, а просто е реакция някаква.
Водещ: Кое ще реши всички тези неща, за които казахте, за които... мисля, че... са скандални. Може би повечето хора знаят, че цяла България е парцелирана и картографирана, така да се каже, не само за пътищата...
Е. Димитров: Ами да, вземете схемата за зимното почистване на пътищата и ще видите, че е така. Така че публичната реакция, която беше преди няколко месеца, беше ще назначим нови одитори, ще променим одитната пътека.
Но това, че в архива ще има по-голям ред, не означава, че... той ще архивира вече случили се събития, вече уговорени сделки, вече извършени плащания. Той няма да промени нищо. Новоназначени служители за три дена обучение. . .
Водещ: Всички те ще бъдат ли проверени?
Е. Димитров: . . . няма да контролират министъра си. Те са току-що назначени, няма да стане. Освен това непрекъснато се сменяха през тия години на няколко пъти имена и табелки. Т.е. има конфликт, ние казваме - тази агенция вече няма да се казва така, ще се казва иначе.
Ето аз съм си записал, тя се казваше Главно управление "Пътища", стана изпълнителна Агенция "Пътища", Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", Национална агенция "Пътна инфраструктура".
Сега в момента това, което се случи, е следното: Национална агенция "Пътна инфраструктура", предпоследното име, сега стана Агенция "Пътна инфраструктура", т.е. сменихме табелката, както е правено 4-5 пъти. За една година вече ще го правим може би трети път.
Следващата мярка беше началникът. Сменяме началника и слагаме ново име. Сега в момента сме взели предпоследния началник и той вече е възстановен, и нещата са чисто нови. С контрола беше така. Тази агенция се контролира от строителния министър, после се реши, че ще се контролира от трима министри за по-обективно извършване на тази дейност - строителният, финансовият и транспортният.
След това се реши, че премиерът Сергей Станишев трябва да извършва този контрол, за да се покаже голямото ниво и непримиримост в борбата. Сега се връщаме на първия вариант, ще контролира само строителният министър. Добре, но само с имена и табелки. . .
Водещ: Г-н Димитров, как ще се отрази връщането на този първи вариант, за който говорите, сега да мине отново под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
Е. Димитров: Убеден съм, че всичките варианти през годините, а изключително тук за година и нещо, ние в рамките на една календарна година и половина ще се окаже, че три пъти сменяме имената и хората, които са. Те всичките са одобрявани.
Те не ни се мешат в нашите отношения, ЕС - така сте решили, така сте направили, преценили сте, че е по-добре. Но ние трябва да ги убедим, защото, съгласете се, казва, значи ние сме корумпирани, ние сме крадливи, ние сме лъжливи, ние сме мързеливи и затова или се съгласете и пуснете парите, или ще ви върнем лъжливите и крадливите. Ама те парите вече ги спряха, втори път няма нужда да ги спират. Няма нужда да подвеждат премиера да отива да упражнява съобразен рекет - или пуснете парите, или ще се върне старото.
Тях това не ги интересува, още повече този рекет го прави предишният премиер, каза - не ни третирайте второ качество, не ни третирайте по един или друг начин, различен, защо не пратихте експерти. Това вече мина. Той този опит с табелките, с имената и с рекета мина.
Това, което трябва да направим, е просто да променим системата,
но наистина да я променим и едва тогава да ги убедим тях. Т.е. нека не го пращат предварително там да се излага, защото ще му поставят 5-6 въпроса и той няма да знае какво да отговори. Защото всичко останало, с изключение на тези 2-3 имена, остава същото. Три са възможностите. . .
Водещ: А ние знаем ли как да променим системата, г-н Димитров? Ето, кажете, казвате. . .
Е. Димитров: Ами те всички знаят, плюс това ОЛАФ го е написал. Препоръките на ЕС са ясни и конкретни - не трябва да има свързаност, не трябва батко на братко, не трябва мъжът да работи в агенцията,супервайзерът да е синът му или жена му. Не трябва синът да контролира майка си, а това се случва, 30-40 човека се въртят там и продължават да се въртят.
Аз ще ви кажа какви са трите възможни варианта, поради които и до момента не можа правителството да намери сили да реши проблема. Първо, лобитата никога не могат да се разберат помежду си, после става въпрос за много пари и е свързано с политическия елит. Трите варианти, възможностите са, най-общо казано, било каквото било, сега пак от началото. Т.е. нищо да не се промени, независимо, че, нали, афишираме някаква дейност.
Вторият вариант, печели този, който е по-, по-, най-, този, който е най-гласовит, с най-големи връзки в ЕС, който примерно е най-близък до властта и най-добре представен, който най-добре е лобирал за началник в момента, да могат да си пласират, или който най-добре би могъл да попречи.
И третият вариант е, както се казва, първи по време, първи по право - кой където е успял вече, да се парцелира и да се намеси, ще спечели своите търгове по места, а спорните ще ги решаваме, както може във времето.
Тази дилема е много трудна. Триумвиратът между възложител, изпълнител и супервайзър е нещо, което не успя четири години да се разреши. То и преди това е съществувал, но сега възникна с голяма острота.
И докато ние не решим тези проблеми вътре и по ясен и безапелационен начин да кажем какво се случва у нас и че ние вече сме го превъзмогнали, едва ли някаква форма на натиск или на обещание ще донесе тези пари, които ние сами изгубихме. Стана така, че точно тези, които създадоха проблема, които ни отвлякоха вниманието с батко и някакви други неща, са виновните да ги няма парите, но не само за тях, а за цяла България. А сега други ще трябва да ходят по тях и да...
Водещ: Добре, какво обаче е решението според вас, защото нали в тази схема участват все едни и същи хора и лица, едни и същи фирми. Те как ще бъдат пренаредени, за да има нещо ново, със старите какво ново нещо може да се направи и може ли. . .
Е. Димитров: Ами аз ще се опитам да ви покажа таблица, която в ОЛАФ гледаха, за съжаление далеч е и няма да можете да видите. Тук са защриховани хората, които се занимават с почистването. Ако те ще си останат същите, те ще си печелят търговете където са, тоест нищо няма да се е променило и ние каквото и да говорим, те няма да ни повярват.
Ако се окаже, че във фирмата супервайзър съпругата на настоящия заместник-директор проверява мъжа си, ако се окаже, че синът на директорката, която е на Дирекция "Международни програми", проверява майка си, ако се окаже, че синът на началник отдел "Програми ФАР" проверява и той майка си
- изобщо син, дъщеря, баща, едни и същи хора, ами няма да ни повярват, че действително ние имаме независим контрол.
Още повече, че има и хора, които са работили от едната страна в агенцията, в извънработно време ходят сами себе си да проверяват. Не може да се случи. Този конфликт на интереси, който доведе до създаването на цял нов закон, той не е преодолян, той съществува.
Тази група хора продължават да бъдат явно и скрито в агенцията.
Тези лобита продължават да воюват по между си и тъй като става въпрос за много пари, аз ви казах, че има три варианта. Било каквото било, пари, по време, първо по право, и кой е по-, по-, най-. Ако има четвърти вариант и той бъде приложен, може би ще ни повярват.
Ако ли не, ще се съобразим с един от тия и по някакъв начин ще трябва да го обясняваме на Брюксел, че ще трябва една и съща фирма, която през цялото време сме бягали от нея, да спечели търга, че ще трябва хора, които непрекъснато са обяснявали колко са лоши, точно те да го свършат.
И че ние ще се борим със свързаността, но не сега, а на даден по-късен етап, защото, виждате ли, пътищата са ни изключително нужни. Трябва много здрава ръка, а не да подвеждат премиера и да се опитват да рекетират Европейския съюз.
Европа не вярва на сълзи. ОЛАФ не вярва на обещания.
А пък най-малко рекет може да се направи на Европейската комисия. Мисля, че звучи несериозно. Някой го е подвел, нека да не се връзват на тези неща.
Водещ: Добре, много ви благодаря. Благодаря ви за този коментар, наистина беше и много емоционален, и много съдържателен. Емил Димитров, по-известен като Ревизоро, за това дали ще ни дадат пари от Европа или не и дали Европа вярва на сълзи или не.
