"Със сигурност кризата не си е отишла и на глобалните пазари и този прекален летен оптимизъм, според мен, е малко преждевременно. За да си отиде кризата трябва да се решат фундаменталните проблеми, които доведоха до нея. Може би тук не е моментът много надълго и нашироко да се включваме в тази тема, но все пак в развитите страни домакинствата са все още задлъжнели, все още има проблемни банки, все още има бизнеси, които са на ръба на фалита", каза икономистът Лъчезар Богданов в студиото на "Тази сутрин".
"Докато тези проблеми не се решат, същинско, истинско възстановяване там няма да има. Да, може да има спиране на спада, може да се закрепят някъде около стабилизиране на положението, а не продължаване на падането с голяма скорост, но при всички случаи е твърде рано за такъв оптимизъм. За България това важи в същата степен. При все, че при нас въпреки тези недобри резултати за икономиката през първата половин година, не мисля, че можем да говорим за някакво свободно падане или драстично управление на някаква криза", каза още той.
"Принципът на Айнщайн за относителността не само във физиката, но и в икономиката си е валиден. Защото на сайта на Евростат, още на началната страница, може да видиш съобщение още от 13 август, че спадът за ЕС е 0.3%, а за Еврозоната е 0.1%, което звучи невероятно. След като отвориш самата новина, която е файл, веднага след заглавието, което е с наистина огромни букви, така че да може всеки да го прочете и да не го пропусне, след това има един ред с много ситни букви, в който се казва – всъщност, в сравнение със съответното тримесечие на миналата година спадът е 4.8% за ЕС и 4.6% за Еврозоната", обясни Васил Караиванов.
"Например, Германия, за която се казва, че излиза от кризата, предното тримесечие при тях спадът е над 6%, второто тримесечие е 5.9%, Италия бележи две шестици последователно от минус 6%, съседите ни Румъния в последното тримесечие 8.8% спад, който е двойно на нашия, а ако отидем към балтийските републики там вече рекордите са убийствени".
"Почти със сигурност българското правителство далеч не е предизвикало нито глобалната криза, нито има и много съществена заслуга за това, което до момента се случва в българската икономика. Разбира се, обаче, то е в позицията да реагира, т.е. виждайки какво се случва и какви ефекти има, трябва да се вземат някакви мерки, които ако не да обърнат нещата, поне да забавят негативните ефекти. Със сигурност българското правителство трябва да даде много ясни сигнали за това, че България няма да стане втора Литва или Украйна, или Исландия. Със сигурност трябва да даде ясен сигнал, че бюджетът ще бъде без условно и абсолютно твърдо поддържан в балансирано положение, че правителството няма да играя тежест, че няма да бъде като Виденовото правителство, което печаташе пари и всеки месец равни на 10% от БВП, за да кърпи някакви дупки... И после се чудехме защо валутният курс побесня и тези спекуланти ли вдигат курса, валутният, в чейнджбюрата, а то всъщност правителството печатало хартия и е давало (хартия - бел.ред.)... И я наричало пари", каза още Богданов.
