В четвъртък се навършиха 20 години от смъртта на Фреди Меркюри - вокалистът на легандарната британска група "Куин".
Историята му
На 5 септември 1946 година в африканския град Стоун, в държавата Занзибар се ражда Фарук Булсара. Родителите му са от Иран. Никой в тези далечни времена не подозира, че години по-късно, роденият в бедност иранец ще стане една от легендите на британската и световна рок музика. Фарук Буласа е рожденото име на Фреди Меркюри. В негово лице музиката открива първата си азиатска рок звезда.
Детството му преминава в различни британски колонии. Започва да свири на пиано 7-годишен. Завършва основната си образование в Индия, а през 1959 година семейството му се премества във Великобритания.
Родителите му не са съгласни Фреди да се занимава с изкуство, но въпреки тяхната воля, бъдещата легенда започва да учи изкуства и дизайн. В училище е обект на подигравки заради странния си, според англичаните тогава, външен вид и изпъкналите предни зъби.
След преместването си в Англия, Фреди е силно повлиян от рок музиката и става фен на "Ролинг Стоунс", Джон Ленън и "Битълс". Градът на "Битълс" - Ливърпул, на практика става родно място и на групата "Куин", с която Фреди покорява света. В ливърпулски клуб, в който Фреди пее, на 9 септември 1959 г., той се среща с бъдещите членове на "Куин" - Брайън Мей и Роджър Тейлър.
Така започва техният път към славата.
Години по-късно феноменалният глас на Фреди Меркюри става обект на научни анализи и остава в историята на музиката. А песните, които композира за "Куин", се превръщат в класика.
На върха на славата си, часове след Великден 1987 година Фреди Меркюри чува тежката присъда - СПИН. До последно идолът на милиони крие от своите почитатели, че се бори с "чумата на 20 век". Признава за болестта си няколко години по-късно на 22 ноември 1991 година със следното прес съобщение: „Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но дойде моментът моите приятели и фенове по целия свят да научат истината. Надявам се, че всички ще подкрепят моите лекари и всички останали, които се борят срещу това ужасно заболяване.”
24 часа по-късно Фреди умира. Погребението е по зороастрийски обичай - религията, която родителите му проповядват. Тялото му е кремирано.
И днес - 20 години след смъртта на Фреди, милиони фенове по света помнят неговите песни. Остава традицията спортистите, които печелят титли по целия свят да пеят с ръка на сърце химна на шампионите - "We are the champions".
Фреди Меркюри и Куин оставят незаличимите си следи в песни като "The show must go on", "Bohemian Rapsody", "Love of my life" и още редица хитове, върху които времето поставя все по-лъскав златен надпис: „Класика".
Ако Фреди беше жив, днес щеше да е на 65.
