„Има ли значение от какъв произход е човекът, след като има мечти. Аз се гордея, че съм ромка. Не мисля да го крия, ще покажа, че и ние можем. С какво сме по-различни от другите?", пита Лиляна Миткова.
Тя мечтае да стане педиатър от дете. За да облече един ден бялата престилка, тя тръгва всеки петък от Пазарджик за столицата. Курсовете са само през уикенда.
Митко пък се бори за втори шанс. Опитал е веднъж да стане лекар - неуспешно. Междувременно станал фризьор, докато чака. Заканил се е този път на вяска цена да се изучи за анестезиолог.
„Че има стереотипи - има. Има - както при всички етнически принадлежности, има и добри, и лоши хора - всеки носи някаква ценностна система”, смята Митко Кунев.
Талантливите ромски младежи от цялата страна са подбирани специално за курсовете. Някои от тях идват и от гетото, а собствените им родители не са им давали кураж.
Миналата година след кандидат-студентските курсове 16 роми вече са студенти по медицина.
