Афганистанските власти постигнаха значителен напредък в борбата срещу производството на опиум. Усилията им предизвикаха международно одобрение, но и масово недоволство сред местните фермери.
Парите са напълни излишни в планинското селце Шахран-е-Каш в провинция Бадакшан - там се разплащат с опиум. Когато на децата им се приядат бонбони, те тичат до бащината нива и се връщат с няколко грама опиум, увит в листо.
Срещу 18 грама от наркотика майките им получават метър плат или два литра олио. Местната икономика обаче понесе сериозен трус, след като правителството под силен международен натиск предприе яростна кампания срещу наркодобива и забрани фермерите да отглеждат опиум.
"Преди се разплащахме с опиум, а не с пари. Търговци от други градове идваха да го изкупуват. Сега няма нито опиум, нито търговци", казва Ханага, собственик на магазин.
Под заплахата от сурови санкции местните жители взеха общо решение вместо мак да отглеждат пшеница, овес, синап и дини. Тези култури обаче изискват повече грижи и препарати, каквито стопаните не могат да си позволят.
"Какво да ги правя тези плевели? Когато отглеждах мак, от тази нива добивах 14 килограма опиум, с който се издържахме две-три години", заявява Абдул Рашид, фермер.
Нищетата кара много от местните жители да станат наемни работници в Иран. Други продължават да добиват опиум, въпреки заплахата от наказание, тъй като не приемат възможността да сменят поминъка си.
