След двегодишно отсъствие музикантът Митко Рупчев се завърна на столичната клубна сцена.
"Първо е сърцето, музиката - правиш нещо хубаво, радваш хората и те излизат от там и казват: страхотно. Да, тоя човек умря за мене, даде всичко от себе си. Хубавото на сцената е, че няма как да излъжеш хората. Или пееш хубаво, или не пееш хубаво", казва музикантът Митко Рупчев.
"Джазът е свобода. Човек трябва да слуша всякаква музика и да е отворен към всякаква музика. Аз не съм само джаз певец. Това, което правя, е авторска музика. Ако се сложи в някакъв раздел, не би било правилно", допълва той.
"Аз съм все пак от музикално семейство - баща ми е Йордан Рупчев, майка ми е Стефка Оникян. Двамата ми дядовци са музиканти. Винаги съм си мислел, че ми пречи повече, отколкото ми помага. Но не знам дали е вярно", казва Митко Рупчев.
"Изчаквам да видя как ще се развият нещата в България. Трябва да се появят мениджъри, продуценти. Тогава ще издам пак. Стойностната музика няма години. Няма давност. Когато представяш името си и казваш: аз се казвам така, аз правя това, аз вярвам в това, оттам нататък за компромиси просто няма място", категоричен е младият музикант.
