От началото на този месец Комисията за защита на конкуренцията предприе няколко акции за разследване на евентуални картелни споразумения. Какви са санкциите за компании, договаряли по-високи цени и могат ли потребителите да търсят обезщетение за претърпените вреди? Отговорите на тези въпроси потърси Десислава Златкова.

В началото на юли започна разследване на Асоциацията на циментовата индустрия. Съмненията са, че членовете й са сключвали помежду си забранени споразумения, с които са ограничавали конкуренцията на пазара. В асоциацията влизат трите компании производители на цимент в страната.

Няколко дни по-късно започна разследване за картел и договаряне на лихвите по кредитите и депозитите. КЗК и МВР влязоха в офиса на асоциацията на банките.

По думите на банкери е абсурдно да се твърди, че са се договаряли, тъй като пазарът е много конкурентен. БНБ също излезе в защита на трезорите. От там заявиха, че банковата ни система е един от най-строго регулираните сектори в икономиката. Напомниха, че БНБ осъществява стриктен надзор.
Докато акциите на КЗК са в самото начало на разследването, санкция на комисията заради картелно споразумение при застрахователите, беше потвърдена от съда. Комисията глоби миналото лято 14 застрахователни компании с 2.5 млн. лв. Решението на петчленния състав на ВАС от тази седмица е окончателно и не подлежи на обжалване, което означава, че застрахователите ще трябва да заплатят глобата.

Какво е наказанието, ако бъде доказано договаряне на цени?

Имуществената санкция за участие в забранено споразумениев може да бъде до 10 % от общия оборот за предходната финансова година на всяко отделно дружество в картела. А нарушението трябва да се пректрати.

Как потребителите могат да търсят компенсации,

ако са плащали по-високи цени заради договаряне между производители?
Пред потребителя има два варианта - първо - да потрие доволно ръце, че виновните ги чака солена глоба и са разобличени пред обществото, второ - да ги атакува, за да получи обезщетение за претърпените вреди.

Това става в съда.

Как можем да търсим правата си в съда? Шансът е в колективния иск на група хора или чрез сдружение за защита на потребителите - съветва Христо Трендафилов от Комисията за защита на потребителите:

"Достатъчно е да се съберат няколко такива човека. Внасянето на този иск се разгласява по начин, определен от съда. И всеки потребител, който иска може да се присъедини и да получат някакво материално обезщетение. Комисията за защита на потребителите може да иска само преустановяване на нарушението с такъв иск".

Едно от условията да започне процес обаче е ищецът да докаже, включително и финансовата си възможност да го води, защото е скъпа процедура, обяснява юристът. Има и още една много важна особеност - потребителите, които съдят картела, могат да претендират само за обезщетение на вреда, която реално са претърпели.

"Ако те са претърпели вреда в размер на разликата между реалната стойност на стоката и завишената продажна цена, имат право да претендират за тази разлика", обясни Трендафилов.

Пример: в резултата на картелно споразумение, вие сте купували с 10 стотинки по-скъпо олио или какъвто и да е друг продукт или услуга. За евентуален иск срещу картела трябва да докажете какво количество сте консумирали за периода, в който е действало изкуственото завишаване на цените и с колко то ви е ударило по джоба. След това съдете разобличените от КЗК компании, но само за надвзетите суми.

От Българската национална асоциация за защита на потребителите казаха, че

до този момент при тях не е имало заявки за иск

срещу монополи или участници в картели. Според тях основният проблем е как ще се докаже размерът на вредите. Представете си само ако трябват касови бележки, за да докажете с колко сте пострадали от по-скъпи стоки или услуги, които сте ползвали месеци наред. Не на последно място са и разноските по такъв процес.

 

Спортните събития от деня

Филмите на bTV

Гледай bTV на живо

Времето