В началото бях майка бохем
От бохемския си начин на живот трябваше да се опитам да стана майка. В началото бях повече бохем, използвахме повече и баби и всяка възможност да се танцува и да се пее беше много важна. И си мислех, че така ще остана. Даже като бях малка си мислех, че ще стана толкова готина майка, все едно съм голямата Пипи, която има малката Пипи.
Напоследък се усещам, че повече се карам за бележки, държа някакви речи за важността на математиката в живота. По себе си съдя, че е толкова близо разхайтването в тази възраст, че е хубаво да имаш някакъв теглич.
Все се чудя дали съм толкова приятелка, колкото бих искала, защото да си авторитет и да изискваш нещо е трудно. Колкото повече ставате приятелки и си благодарна на себе си "Ето, вече добре ги умея тези неща". В следващия момент усещаш, че тотално си изстинал откъм другата част и каквото и да кажеш, просто никой не те чува. Тогава се връщаш към сериозния родител и започваш да обясняваш, че освен приятелка си и сериозен човек, който като каже нещо... И в това махало се луташ общо взето.
За разминаванията в поколенията
На днешните деца този свят не им е удобен, той не им е по мярка – нито образованието е това, което ще им е интересно, нито родителите са авторитети. Информацията я поемат сега и веднага отвсякъде и няма никакъв вид цедка, която можеш да сложиш между тях и тази информация. Трудно е. Няма отговори. Даже въпроси няма, има проблеми. Има огромни разминавания между поколенията и безпомощност, която ражда конфликти.
За Африка
Ходенето в Африка беше усмивката на дядо Господ към мен. Огромен шанс и късмет, че бях посланик и отидох на места, които нямаше изобщо как да отида иначе. Не е въпрос на парти, то е и на сигурност. Там е толкова примитивен начинът на живот, че бандитизмът и оцеляването са наистина въпрос на оцеляване.
За почивката
Обичам за сменям местата. Рядко повтарям. Аз съм от типа "динамично почиващи". Даже, когато сме на ново място, хвърляме котвата някъде и след това обикаляме всички околни места – сменяш плажа, гледките, идеята е да се види повече.
За музиката
Рок, много рок. Харесвам и есид джаз, всички форми на "Кафе дел мар" и чил аут, но те са релакс, да не ти пречат на природата и отзад някъде да те гъделичка, а когато е музика - Музика, трябва да е рок.
За рисуването
Обожавам да рисувам на всякакъв вид събрания. Там правя най-добрите си неща. Някои от тези неща нося вкъщи – заради материала, не заради рисунката. Наскоро дъщеря ми ме попита: "Защо не си ги събираш?". И на море рисувам, но ако трябва да рисувам вкъщи... вкъщи предпочитам да чета.
Миналата година се пробвах за пръв път с масло, но още не съм го усвоила – малко като темпера стои. Но тази година ще започна с големите шпаклички. Ще се пробвам.
За книгите
Нямам настолна книга. Имам любими автори. Имах някакъв списък с топ 5 на любимите книги и се оказа, че препрочетох едната и толкова се разочаровах, че си казах Не. Това е като влюбване – все едно да се върнеш към старо гадже и си викаш; Какво съм му харесвала на тоя.
Харесвам автори. Така беше с Харуки Маруками и "Кафка на плажа". Изчетох го целия – каквото излезе го изчитам и вече установявам, че трябва да спра, повтаря се човекът. Амос Оз ми е от любимците напоследък – открих "Черната кутия", но то е всеобща мания, така че едва ли изненадвам някого. Сега ми подариха на Ричард Бах "Чайката" – много странна книга.
Обичам да чета. Препрочетох на скоро "Златния храм" (на Уилям Голдман - бел.ред.) – култова и ще я дам на дъщеря си, тя е вечна книга за готини млади хора.
Летният поздрав на Ива
Нека така да си изкараме лятото, че да има много какво да си разказваме след това. Лято 2009 да не се слива по никакъв начин с останалите, просто екшън до дупка, да има приключения, да не се знае като тръгнеш нанякъде къде ще стигнещ, защото другото е "Много добре се наспах" – няма смисъл.
