Местата, свързани с българската колективна памет в румънската столица Букурещ, изчезват едно след друго. В идеалния център на Букурещ някога се е намирало българското училище и българската черква. Грандоманските планове на Чаушеску довеждат до разрушаване на сградите в края на осемдесетте.
Опитите за връщане на терена от 3000 квадрата продължават, но и досега са неуспешни заради споровете между различните организации на българите в Букурещ, кой е легитимен наследник на терена.
Този проблем стана особено актуален през май тази година, когато българите в Букурещ окончателно останаха без свой храм. Това се случи след решението на румънската патриаршия да си върне черквата Свети Илия, която досега беше дадена на букурещките българи за временно ползване.
Нерадостна е и съдбата на сградата, където в края на деветнадесети век Любен Каравелов печата вестниците "Свобода" и "Независимост". Доскоро в нея живееха самонастанили се семейства
Докато местата на българската историческа памет в Букурещ изчезват едно след друго, България все още не е напълно изтрита в паметта на българите, живеещи около Букурещ. Както и през 19 век те продължават да отглеждат зеленчуци, които продават по букурещките пазари.
Друго място, което напомня за присъствието на българите в Букурещ през 19 век е улица "Габровени". Тя е кръстена на габровските търговци, които са отсядали и са работили тук. Днес от нея е останало само името.
