Водещите ежедневници акцентират върху посещението на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в Брюксел. По думите му България ще се присъедини към Шенгенското пространство през март-април другата година, по време на председателството на Европейския съюз на Унгария. "24 часа" отбелязва на първа страница, че цял ден Брюксел коментира мнение на Цветанов за ромите.

"Трябва да се направи много сериозен анализ на проблемите с ромите, защото тези среди са инкубатор за генериране на престъпност," заявил Цветанов в интервю за "24 часа". Запитана, дали Брюксел по принцип приема заклеймяване на цяла етническа група като криминогенна, говорителката на Европейската комисия Пиа Аренкилде Хансен казва: "Можем да бъдем много кратки Ц отговорът е "не".

***
Глоба от 350 млн. евро, или 1 процента от БВП, потенциално заплашва България, алармира под глава "Труд". Наказанието може да ни бъде наложено, ако страната ни наруши изискването бюджетният дефицит да не надвишава 3 на сто от БВП. За тази година дефицитът у нас ще е 3,8 процента, уточнява изданието. Санкции се предвиждат за всички държави, които не отговарят на
списък от показатели, свързани с конкурентоспособността на икономиката, както и ако не поддържат бюджетната дисциплина.

Брюксел замисля нови правила за държавните разходи в ЕС, за да няма занапред финансови кризи като гръцката, които дестабилизират цялата му икономика, финансова система и общата валута. Според изданието някои предложения сочат увеличаване и ускоряване на санкциите в сега съществуващия Пакт за стабилност и растеж в ЕС, който поставя горни прагове за бюджетния дефицит и държавния дълг от съответно 3 на сто и 60 на сто от БВП. Към тях се прибавя наблюдението на показатели, свързани с конкурентоспособността.

***
Брюксел ни готви санкция заради мръсния въздух, съобщава "Труд" на по-задна страница, а "Класа" на първа, като се позовават на изказване на зам.- министърът на околната среда и водите Евдокия Манева. По думите на Манева, цитирани от "Труд" санкциите ще са две - едната е за фините прахови частици, които задушават големите ни градове; другата е заради това, че
превишаваме тавана на вредните вещества, изпускани в атмосферата от големите горивни инсталации. Манева обяснява, че България вече е на финала на наказателната процедура за замърсяване със серни оксиди в Гълъбово, Перник и Димитровград. Приключва предсъдебната процедура и предстои да влезем в съда в Люксембург, пише "Труд".

"Класа" допълва на първа страница, че от 2013 г. цената на тока ще поскъпне с около 20 процента заради парниковите емисии, които страната ни ще трябва да купува. С това ще се увеличат значително разходите за производство на електроенергия, казва Валентин Терзийски, зам.-председател на Асоциацията на топлофикационните дружества у нас, цитиран от изданието. По думите му страната ни е успяла да удължи срока на безплатните си парникови квоти. Пред ЕС до 30 юни до година трябва да бъде представен план за екоинвестиции в тези инсталации.

***
Агрофирми са намерили начин да източват солидни суми от евросубсидиите за земеделие, без въобще да обработват наетите от тях ниви, установява разследване на "Труд". Жертви на "изплетената по ръба на закона мрежа" са станали жителите на крайдунавското село Станево, област Монтана. Според изданието през 2003 г. повечето от тях дали под аренда земите си - общо
над 2000 дка - на фирмата ЕТ "Карина - Иво Кръстев - Георги Генов". Бизнесмените събрали в читалището баби и дядовци и те с вдигане на ръце гласували местна жена да им стане пълномощник и да сключи групов договор за аренда. Какъв е точно договорът, какво пише в него, какви права и задължения имат собствениците на ниви и арендаторите - почти никой не разбрал!, коментира "Труд".

Независимо, че сме здравноосигурени, задължително ще плащаме за лечение в болниците, съобщава "Новинар". Това става ясно от концепцията за по-добро здравеопазване в България 2010 Ц 2015 година, уточнява изданието. Според текста доплащането в лечебните заведения ще бъде регламентирано в Закона за здравното осигуряване. Концепцията предвижда, ако клиничната пътека, не покрива изцяло разходите по лечението, разликата да бъде за сметка на пациента.

"24 часа" алармира на челна страница, че в тристранния съвет за сътрудничество, по идея на здравното министерство, ще се обсъжда идеята пациентите да доплащат 20 на сто за лечението си в болница или пък да се осигуряват допълнително в частен фонд. Концепция за по-добро здравеопазване 2010 - 2015 г. не е оповестявана публично, коментира изданието. Още няма яснота дали пациентите ще покриват част от основния пакет, или ще плащат за екстри. Доплащането да е само с допълнително осигуряване, а за социално слабите да отговаря държавата, каза ген. Стоян Тонев, шеф на ВМА. Синдикатите реагираха бурно и казаха, че няма да подкрепят идеята в този вид, уточнява вестникът.

Абсурдно е шепа хора - тристранка, експерти или чиновници, да решават въпроси от национално значение като този, да има ли доплащане в болниците, коментира Евгения Адърска от Националната пациентска организация, цитирана от "24 часа". Целият спор между лекарите и правителството е за пари, а по темата за финансирането на здравеопазването трябва да има широка обществена дискусия - с национално допитване или по друг начин, допълва тя. "Все още не сме дефинирали мястото на доброволните здравноосигурителни фондове в системата. Ако обвържем доплащането с тях, а те отпаднат, какво ще правим", пита Адърска.

Нова серия критики отнесе политиката на ГЕРБ в здравеопазването от ДСБ, допълва "24 часа". Тъмносините ще поставят на управляващите поредица от спешни за решаване въпроси и "ако толкова се разминаваме в разбирането си за реформите, тогава очевидно ще последват въпроси и за персоналната позиция на един или друг министър", заяви д-р Петър Москов от националното партийно ръководство.

"Не се работи за остойностяване на лекарския труд", е заглавието над интервю в "24 часа" с д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. По думите на Райчинов болниците сега нямат право да искат доплащане на манипулации, за които има сключен договор с Националната здравноосигурителна каса. "Могат да искат пари от пациента с ценоразпис само за услуги, които са извън договора им с касата. . . Лечебните
заведения може да кажат кое колко струва при тях. Това би имало конкурентен характер, защото по-големите ще заложат на оборота и ще слагат по-малки надценки. Но това не решава проблема с ограничените средства на здравната каса", допълва Райчинов.

"Сега" отбелязва, че пациенти ще оспорват здравната реформа в съда. Във Върховния административен съд е внесена жалба от Федерация "Български пациентски форум". С нея се оспорват 11 заповеди на министъра на здравеопазването, с които са определени т. нар. областни комисии, които ще изработят областните здравни карти, на чиято основа пък Министерският съвет трябва да утвърди националната здравна карта.

"Земя" цитира на челна страница Българския лекарски съюз: "Оставка на Дянков и съветника му". "Стандарт" констатира: "Доплащането в болница е равно на геноцид".

"Министри учат СУ на малка пица", пише "24 часа". Вицепремиерът Симеон Дянков и образователният министър Сергей Игнатов се срещат с ректора на Софийския университет, за да му обяснят как да се вмести в рамките на месечната субсидия от 1,9 млн. лв. Въпреки възраженията на Алма матер, че парите не стигат, и заплахите, че още през ноември ще разпусне студентите, Дянков е категоричен, че няма допълнително пари за нито един университет.

В интервю за "Труд" Веселин Методиев, депутат от ДСБ, отбелязва, че политиката водена от Игнатов по отношение на университетите в страната е правилна. По думите на Методиев намаляването на университетската мрежа е полезно и за младите, и за държавата, която ги финансира. Той допълва, че няма лобизъм в полза на частните университети. "За да има лобизъм в полза на частни университети, някой трябва да усилва тяхното финансиране. Лобизмът е свързан с пари". "Ректорът на СУ е педантичен човек и един от най-добрите преподаватели, които Историческият факултет е имал", отбелязва Методиев.

***
Речник на новите думи в българския език с около 5000 речникови статии разработиха от Института за български език към БАН. От тях около 4300 са новосъздадени думи, а около 700 са познати, но с нови значения.

"Шопинг и фешън не обогатяват лексиката ни", твърди в интервю за "Монитор" доц. Сия Колковска, научен сътрудник в Института за български език към БАН. По думите на Колковска неграмотността се разпростира в много широки граници. Една от основните причини за това е непрекъснатото използване на английски език. "По този начин съвсем се забравя българската грамотност", твърди Колковска.

***
Армията ще бъде според джоба ни, казва в интервю за "Стандарт" Николай Милков, постоянният секретар на Министерството на отбраната. По думите му армията трябва да стане 26 хил. души, защото тази цифра дава баланса между необходимите способности на въоръжените сили и съществуващите ресурси за осигуряването им. "Това е може би най-малкото съкращение, което би могло да се направи в армията и при което този баланс се постига. То не е по-голямо от минималното необходимо съкращение", допълва Милков.