Защо пациенти и близките им изпитват ужас от психиатричните болници. В XXI век у нас стигмата все още властва над тези лечебни заведения. И не без основание. В най-голямата психиатрична болница на София условията са по-лоши от тези в Централния софийски затвор. Пациенти се лекуват сред падащи мазилки, влага и мухъл. Правени са частични ремонти, но без резултат.

„Тази сграда е стара и всички частични ремонти, които правим, много бързо се изчерпват като ефект, особено в тази част на болницата. Тези непрекъснати намествания водят до това, че се пукат тръби и ремонтите наистина се обезсмислят”, каза директорът д-р Цветеслава Гълъбова.

Психиатрията е разпръсната в осем постройки. Нито една от тях не е строена за болница. В най-голямата сграда покривът и стълбищата са пред рухване. А в нея всяка година се лекуват по 900 пациенти и то най-тежките случаи.

„Когато обстановката е добра, болните се възстановяват по-бързо, по-спокойни са и е по-плавен преходът от дома към болницата, защото винаги попадането в психиатрична болница е стрес както за определения човек, колкото и да е болен, така и за околните”, каза Цветеслава Гълъбова.

Сградите са опасни за пациенти и лекари. Пари за ремонт, обаче, няма. 40% от бюджета отиват за ток, вода и отопление. При спешни случаи, срещу 50 лева на курс, пациентите се извозват от Спешна помощ София. Болницата има две линейки, дарени в далечната 1978 година.

„За миналата година ние имаме изминати 24 хиляди км до сградата на Софийския градски съд, а това е неизбежно, защото 80% от болните се настаняват принудително с искания на съда и при това положение всеки болен поне два пъти да отиде на две съдебни заседания”, каза д-р Гълъбова.

Според нея най-добре е болницата да бъде преместена в една сграда в София. Така пациентите ще има по-добър достъп и до други специалисти, а и парите за издръжка могат да се инвестират в лечението им.