Здравнонеосигурените от етническите малцинства се чувстват в по-добро здраве от останалите граждани, като това не се дължи на по-добрия здравен статус, а на занижени критерии за здраве. Това сочи изследване на Института по социология на БАН, извършено по поръчка на "Отворено общество" - София.
Резултатите от проучването бяха представени днес на кръгла маса на тема "Здравнонеосигурените и здравното осигуряване в България". Изследването е от август 2007 г. и се базира на данни от НЗОК.
Анкетирани са 1200 здравнонеосигурени над 18-годишна възраст, живеещи в градовете. Близо 1/3 от тях са млади хора до 30 г., които произхождат от домакинства с ниски доходи. Голяма част са с начално или средно образование, с временна работа или безработни, от ромски произход.
Над половината от анкетираните се определят като бедни
Те са декларирали доход от около 100 лева, докато за 2007 г. официалната линия на бедността е била 152 лева. Под този праг на бедност попадат 42% от интервюираните.
Причините да не са здравноосигурени, според анкетираните, са основно три - безработица, необходимостта да доплащат и финансовите затруднения.
Една трета признават, че никога не са били здравноосигурени, а 24% са потвърдили, че не са осигурени от последните 7-8 месеца.
Според резултатите от изследването, липсата на доверие към държавните институции е основна причина здравнонеосигурените да не търсят съдействие за решаване на проблема със здравните вноски. Една част от тях са посочили, че смятат за недостойно да получават социални помощи.
Повече от 80% не са посещавали общопрактикуващ лекар през последните 12 месеца, а над 90% не са посещавали болница за същия период от време.
През последните три години броят на здравнонеосигурените в страната остава почти непроменен - около и над един милион.
