Алена или Светлана
Алена се занимава с проблемите на хората, а Светлана си е Светлана. Псевдонимът ми идва от моите тибетски учители. Даден ми е, за да уравновеси вибрациите на моята дата на раждане и на моите четири имена, защото аз съм с тире Тилкова и ми помага да понеса по-лесно ударите на хората, на които разбира се съм подвластна, когато не им хареса някоя прогноза.
За домакинската работа
Обичам да пера, да мия прозорци и да гладя – работи, които на много жени не им харесват. Обичам да готвя – кухнята е моята любима площадка, където не допускам никого, когато вляза вътре.
Експериментирам, никога не следвам рецептите от готварската книга, защото винаги се провалям. Импровизирам и всичко става много вкусно. Във всичко обаче влагам и по щипка любов.
За спътника в живота
Той (съпругът й Андрей - бел.ред.) беше студент, аз бях преподавател в неговия институт... Срещнахме се на един павилион за закуски. Пожелавам на всички такава кратка среща и такъв продължителен и щастлив брачен живот.
За суетата
Не съм суетна. Не обичам да стоя с часове пред огледалото, но винаги се старя все пак да изглеждам добре. Не обичам да ходя вкъщи с анцуг и пеньоар.
Имам си дрехи, които са специално за вкъщи, защото смятам, че и моите близки е редно да ме възприемат като една елегантна жена и в кухнята, а не като жена, която е чистила стълбите и е мела двора и току-що се е качила горе и още не си е взела душ.
Така че, суетата не е прекалено изявена, но все пак я има в този аспект.
За изкушенията в ежедневието
Гледам телевизия, с удоволствие си следя форматите, които ми харесват, чета книги – аз съм всеядна по отношение на книги.
Нe съм забравила да чета заради нахлуването на интернет в живота ни. Чета даже и най-глупавите книги, защото даже и в тях намирам по нещо интересно.
За оптимизма
Смятам, че ми е вроден. Но идва и от многото приятели около мен, въпреки че голям част от тях са в чужбина, от това, че като нарека някого приятел, той ми е наистина приятел и никога не ме е предал и от това, че все пак хората, на които помагам и които забравят да благодарят, в един момент се обаждат и казват: "Успяхме". Така че, това всичкото е достатъчна гаранция да се зареждам непрекъснато и да продължавам непрекъснато напред.
