Петдесет и седем процента от децата между 8- и 11-годишна възраст са били свидетели на насилие, побой или тормоз в училище, показват данни от национални представителни изследвания на НЦИОМ, направени между 20 и 26 март сред 600 деца и 600 родители.
Децата са разделени в две възрастови групи - между 8 и 11 г. и между 12 и 17 г.
Всяко трето дете във възрастовата група между 8 и 11 години е ставало свидетел на насилие на улицата, като момчетата по-често от момичетата пряко или косвено са замесени в подобни събития.
Едва 2% от децата споделят, че са били свидетели на насилие в своето семейство, а всяко пето дете признава, че е било обект на насилие в училище. 8% от децата между 8- и 11-годишна възраст казват, че
са ставали жертва на насилие на улицата,
сочат данните на НЦИОМ. Класният ръководител е човекът, от когото се търси помощ при насилие в училище - половината от децата биха го потърсили в такъв случай. Всяко пето дете би се обърнало за помощ към родителите си в случай на насилие в училище.
В страховете на децата откриваме проекции на страховете на възрастните, коментират социолозите. 43 на сто от децата между 8- и 11-годишна възраст
се страхуват от нападение и побой
19,6 на сто се тревожат дали ще имат добри оценки, ще завършат ли училище, дали ще се справят с учебния материал. Учениците посочват, че искат по-лек учебен материал, по-къси часове и по-разбираемо преподаване.
Доминиращата представа на децата за държавата е като за "бездънна каса за безплатни придобивки" според определението на социолозите. 13,4 на сто от децата очакват държавата задължително да осигурява дрехи, дори модни дрехи, храна, закуски, униформи, учебници, помагала.
12,1 на сто акцентират върху задължение на държавата да осигурява добро образование и добри училища, 9,1 на сто очакват тя да се грижи за сираците, а 8,7 на сто - да пази децата и да им отпуска повече пари.
Недостигът на пари в семейството се разглежда от малките като недъг на държавата и не се приема като вина на родителите.
Докато държавата се разглежда като "голямата каса",
на родителите се приписват функции от типа "грижи и общуване", коментират социолозите. 43% от децата искат от родителите си безгрижно детство и свободен живот, като 26 на сто "приземяват" това до осигурена храна, дрехи и жилище.
13% искат от родителите си добро образование
Една трета от децата между 12- и 17-годишна възраст, подобно на по-малките, също смятат, държавата е длъжник по отношение на парите, които отделя за тях. Те искат добри условия за живот, по-високи заплати за родителите и увеличаване на стипендиите.
Данните показват, че юношите и девойките също са ставали често свидетели или жертви на насилие.
50% твърдят, че са видели насилие в училище,
а 42 на сто са станали свидетели на това на улицата. 30% твърдят, че те самите са били жертви на насилие. Основните причини за насилието според 45% от децата между 12- и 17-годишна възраст се коренят в лошо домашно възпитание, докато 40 на сто намират причините в употребата на алкохол и наркотици. На трето място - според 23%, причина за насилието е подражанието на лоши модели на поведение в обществото, 22 на сто го отдават на стреса, а 20 на сто - на проблемно детство.
Страховете на юношите и девойките също са свързани основно с насилието
- 23,4 на сто. 16,8 на сто се тревожат дали ще успеят да се реализират в живота, 16,5 на сто - дали ще има добри оценки и ще завършат ли училище, 7,6 на сто се притесняват от наркотици, 5,5 на сто - дали ще получат добро образование.
Родителските страхове за децата са свързани основно с употребата на наркотици, цигари и алкохол - 21,9 на сто от анкетираните родители се опасяват от това. 20,3 на сто се притесняват от престъпността и несигурността на улицата, 16,9 на сто - от здравето на децата, а реализацията на децата им в живота безпокои 13,7% от тях.
Родителите също намират основната причина за рисковото поведение на подрастващите в лошото домашно възпитание - 53,7 на сто, в насилието, което присъства в медиите - 45,9%, както и в лошите модели на поведение в обществото - 43,3 на сто. По-рядко посочвани са неподходящата приятелска среда - 28,7 на сто, чувство за безнаказаност у децата - 24,9%, насилие в семейството - 19,9 на сто, липса на грижи от страна на държавата - 19,4 на сто.
Повечето родители имат ясно съзнание и за личната си отговорност,
и за ограниченията, които имат при отглеждането и възпитанието на децата, коментират социолозите. Сред основните изисквания на родителите към държавата са да осигурява по-голяма сигурност за децата - 22,4 на сто, да осигурява възможности за реализация - 18,3 процента, да отделя повече средства за образование - 14,3 на сто.
Родителите дават оценка "3,82" по скалата от "2" до "6" на училищните власти, "3,75" - на педагогическите съветници към училищата, "3,63" - на Детската педагогическа стая, "3,63" - на дирекция "Закрила на детето" към МТСП, "3,51" на сто - на МОН, "3,40" - на неправителствени организации, и "3,02" - на самото Министерство на труда и социалната политика.
По-високи са оценките на тийнейджърите - "5,28" - за неправителствени организации, "5,27" - за дирекция "Закрила на детето" към МТСП, "4,73" - за Детската педагогическа стая, същата е и за педагогическите съветници към училищата, "4,61" - за МТСП, "4,37" - за МОН, и "4,34" - за училищните власти.
