Лъжат ли ни производителите на диетичен хляб, че хлябът е диетичен? Българската национална асоциация "Активни потребители” инициира изследване на диетичния хляб, който ни предлагат в магазините.

Изследването е направено на 12 вида произволно избран хляб, който претендира да е диетичен. Оказва се, че на етикетите на диетичния хляб пише, че е подходящ за диабетици, защото в него няма захар, а всъщност се оказва, че съдържа най-много захар от всички изследвани други видове хляб – 6,6%. След анализ в сертифицирана лаборатория се оказва, че пепел, което говори за добавки като утайка от кафе, присъства във всички видове хляб. Твърди се, че тези добавки са необходими за естетическия вид на хляба.

Според изследването, етикетите лъжат и за съдържанието на фибри. Оказва се, че в изследваните български продукти съдържанието на фибри е 1,2 грама на 100 грама хляб, а в Холандия при подобен тест, резултатите са, че хлябът съдържа 5 пъти повече фибри. Най-големият шампион по заблуда на клиентите е обявил, че хлябът му съдържа 39,67% фибри, а се оказва, че реално фибрите са 0,52%.

Според Богомил Николов - изпълнителен директорна асоциацията, тези факти трябва да се знаят и без подобни изследвания. „Това е един от митовете, че тъмният хляб означава диетичен. Всъщност диетичният хляб е този, който се приготвя от пълнозърнесто брашно. Хлябът може и да е бял, ако е направен от пшеница. Също така се използва и слънчоглед и други култури, които имат светъл цвят. Хората трябва да знаят, че тъмният цвят не означава непременно диетичен хляб.”

„Получава се следният парадокс: В България не е задължително поднасянето на хранителна информация в тези малки таблички, които сме свикнали да виждаме на някои от продуктите, които ни дават информация за енергийна стойност въглехидрати, мазнини – основните компоненти на тази храна. В нашето изследване 5 от продуктите нямат такава табличка, следователно те не заблуждават по никакъв начин, защото няма несъответствие между това, което е обявено и това, което е измерено. Те не са и задължени да го правят. На този етап това изисква законът. През миналата година беше приет нов регламент за храните. По силата на този регламент ще бъде задължително за всички храни да имат етикет със съдържанието. За жалост регламентът дава огромни преходни периоди – 3 години за големите предприятия и 5 години за малките и средни, което означава, че той ще влезе в сила най-рано 2015 г. за всички производители”, обясни Николов.

Част от производителите, чиито продукти са попаднали в изследването, са гневни и заплашват асоциацията със съд. „Нормално е да са гневни. Не сме изненадани въобще от това, но трябва да ви кажа, че ние преди да започнем изследването проучихме няколко западноевропейски сходни изследвания и още тогава забелязахме, че при немския хляб например обявеното съдържание на фибри е от порядъка на 7-8 до 10%, докато в българския се обявяват изключително високи стойности. За мен лично такива високи стойности са непостижими. Не случайно ние сме цитирали едно холандско изследване, според което в холандските хлябове е установено средно 5% съдържание на фибри и мисля, че някъде там е реалната стойност.”

Според Николов несъответствията се дължат на известна небрежност при етикетирането и на усещането, че няма никой отсреща, който да проверява тези данни. „Дори на един от хлябовете се натъкнахме на много странно разминаване – посочена е хранителната информация веднъж за 100 грама и веднъж за филия, която е 14 грама и когато сметнете и приведете двете стойности под общ знаменател, те се разминават много. Това всеки един третокласник дори без елка би трябвало да може да си го сметне.”

Марияна Кукушева - председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите поясни, че нито един от хлебопроизводителите, попаднали в изследването, не е член на Федерацията.

„За пореден път става ясно, че мостът между потребителите и производителите е взривен. Някой нещо не прави както трябва. Много произволно се изписват върху опаковките на хляба търсени и атрактивни стойности на съставки, коти събуждат любопитството на потребителя. Радвам се, че беше извършена тази проверка”, каза Кукушева и допълни, че според нея изследването е показало, че потребителят в България не е информиран и лесно се хваща на елементарни реклами.

Кукушева обясни как можем да познаем един истински „черен” хляб. „Няма как един черен хляб да е пухкав. Тъмнотата на хляба идва от ръженото брашно, което се използва. Ако наистина съдържа голямо количество ръж, той няма да е пухкав и ще е тежък и влажен с кисел вкус.”

„Не всичко е толкова черно и лошо в изследването”, каза Богомил Николов. „Например съдържанието на сол, което варира между 0,5% и 1,5% е радващо.Има няколко хляба, в които слагат по-малко сол и това е хубаво и ние апелираме към производителите да го правят.”

Пълното изследване е на страницата на Асоциацията „Активни потребители”, но в момента е достъпно само за членове. Николов увери, че след около месец ще бъде достъпно за всички.