Днес празнуваме Тодоровден. Той се отбелязва първата събота след Сирни Заговезни в памет на св. вмчк Теодор Тирон.
Той бил млад войн в Амасий, в малоазийската област Понт по време на царуването на Максимиан и Максимин (IV век), който издържал на всички изпитания, на глад в тъмницата, и на увещанията да се откаже от вярата си в Иисуса Христа, сам се възкачил на кладата и изгорял за вярата си.
Петдесет години след смъртта на Св.Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332-363), знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решава да се подиграе с тях. Той нарежда на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от езическите жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат да се осквернят и да бъдат обявени за езичници.
Според легендата св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара, да си варят коливо - жито и да го ядат с мед. Предупредени, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан разбрал, че лукавият му замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. вмчк Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква. Свети Тодор се почита като покровител на раждаемостта и плодовитостта.
Празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица
Празнува се главно за здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуално на водопой.
После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица или варене. От специалните обредни хлябове, приготвени от жените, се дава за храна и на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Днешният ден се смята за ден на коневъдството и конния спорт.
