Световноизвестният певец Джеймс Блънт пя в препълнената зала 1 на НДК снощи. Повече от 4 хиляди души отидоха да го чуят и видят на живо. Концертът на Блънт у нас съвпадна и с рождения му ден. Няколко часа преди да излезе на сцената Блънт даде и интервю за зрителите на bTV!
Певецът споделя, че не му тежи да работи дори и на рождения си ден. Казва, че вече се е чул с най-близките си хора по телефона и не усеща липсата им.
"Не съм вкъщи, вместо това правя концерт в България. Напуснах дома, когато бях на седем години, за да отида в пансион, после в училище, оттам - в армията, след това тръгнах по турнета. Така че съм напуснал дома отдавна, но поддържам връзка със семейството си и приятелите по същия начин, както и ти - по телефона или имейла. Но съм щастлив с това, което върша и се радвам, че съм тук!".
Джеймс споделя, че да си на 29 години и да си поп звезда си има своите преимущества. Животът му обаче е далеч от този, който си представят повечето хора!
"Моят екип, който е на сцената, под светлините на прожекторите - те са моето семейство. Световното ни турне продължава вече 15 месеца и ние живеем в автобуси, на пътя, спим в автобусите... Не е много бляскав начин на живот, но е такъв, на който всички се наслаждаваме и сме щастливи от това!".
Интересен факт за певеца, написал едни от най-мелодичните песни е, че прекарва шест години в британската армия.
"Всеки се нуждае от работа, нали? След като напуснах училище трябваше да плащам сметки, различни разходи, така че се захващах с различни работи, включително и в армията. Но армията - тя ми плати университета. Но ако това беше работата ми през деня, вечерите пишех музиката си, свирех по баровете - така, че преследвах мечтата си.."
Балканите заемат особено място в сърцето на британеца. Той прекарва шест месеца като част от омиротворителната мисия в Косово. Казва, че това, което е преживял там, го е променило завинаги. Затова и концертът, който ще помни винаги, е именно този в Косово.
"Може би преживяването, което ме разтърси на сцената, беше когато се завърнах в Косово, където бях войник, пред сърби и косовски албанци, чиито семейства се бяха избивали взаимно, но на концерта ми седяха един до друг, обединени от музиката - това беше концертът, който най-много ме развълнува!"
"За мен животът задава твърде много въпроси и идеи и мисли, а музиката е начин да ги покажа. (...) За мен музиката е като да пиша дневник - но аз го споделям с много хора. Много е хубаво, когато някой дойде и ми каже: "Знаеш ли, и аз съм преживял нещо подобно."
