Заради високите нива на стреса у нас 13.1 на сто от населението страда от тревожно разстройство. Това сочат медицински изследвания, представени днес пред журналисти от проф. Стефка Янчева - завеждащ Първа клиника по неврология към университетската болница "Св. Наум" в София.

Във Франция този дял е 12%, в Холандия - 8.8 на сто, в Украйна - 7.1 на сто.

Със стреса са свързани над 75% от физическите заболявания

Стресът е ответна реакция на организма, насочена към мобилизация на защитните сили за справяне с критични ситуации, поясни Янчева. По думите й стресът е неразделна част от всекидневието на човек и той трябва да се научи да се справя с него.

Различават се основно три вида стрес - ситуативен /при определена ситуация/, хроничен, и посттравматичен, който може да продължи с години /загуба на близък човек например/, посочи Янчева.

Научно са установени четири стадия в реакцията при стресова ситуация. В първия стадий стресовата ситуация е стимулираща и градивна, изпълнена е с положителни емоции. Повишава се имунната защита на организма и човекът е по-устойчив на болести и травми.

Вторият стадий се наблюдава при хора, подложени на постоянен стрес, които могат да се справят с него само за известно време. Положителните емоции постепенно преминават в отрицателни и човекът е подложен на свръхнатоварване.

При третия стадий се наблюдават симптоми на хроничния стрес - напрежение, избухливост, главоболие, безсъние.

Четвъртият стадий се характеризира с емоционално изтощение, снижена ефективност и поява на заболявания.

Симптомите, които дават сигнал, че човек е подложен на твърде интензивен отрицателен стрес, са

нервност, неудовлетворение, безсъние и депресия

Най-често срещаните физически последици от нервното изтощение са увреждания на сърдечно-съдовата система, подтисната имунна система, нарушен баланс на храносмилателната система.

В резултат хората боледуват от инфаркт и инсулт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. При бременните жени стресът може да доведе до проблемна бременност.    

Най-критичните периоди в човешкия живот от гледна точка на стреса са пубертетът при децата и менопаузата при жените, когато житейските промени се съчетават с огромна промяна в хормоналния баланс на организма. На стрес са подложени най-често

лекари, диспечери, полицаи, пожарникари, журналисти,


както и хора, които се грижат за тежко болни, каза Янчева.

По думите й, първата крачка към овладяването на стреса е познанието на проблема. Програмата за справяне със стреса трябва да включва достатъчно сън и физическа активност. Като противодействие на стреса човек трябва да си позволява да прекарва повече време сред природата и в приятни занимания.

В анти-стрес програмата има място и за хранителни добавки, съдържащи екстракт от валериана.

Немедикаментозното лечение на стреса е свързано с промяна на двигателния и хранителния режим, с процедури за релаксация като терапия с аромати и музика. Ако всичко това не помогне, необходими са консултации с лекар специалист, посочи Янчева.

В такива случаи българинът обикновено отива при невролог, но не и при психиатър, тъй като у нас все още битува мнението, че на психиатър ходят само лудите, коментира тя.

В България се наблюдава прекомерна и безконтролна употреба на силни лекарства срещу стреса, посочи Янчева. По думите й, подобно медикаментозно самолечение може да доведе до тежка зависимост и увреждания на черния дроб и бъбреците.

 

Спортните събития от деня

Филмите на bTV

Гледай bTV на живо

Времето