Млечните продукти с растителни добавки крият риск за здравето и са заблуда за потребителите, съобщи за БТА доц. Донка Байкова, диетолог в Националната онкологична болница в София. Най-често използваните растителни заместители в сиренето и кашкавала са палмово масло и масла под формата на маргарин,
коментира Байкова.
По думите й масовият български потребител не е наясно за състава на млечните храни, които купува.
Млечните продукти не трябва да се продават в насипно състояние, а в опаковки с етикет, на който ясно трябва да е изписано
съдържанието на трансмастните киселини,
подчерта Байкова. Не е полезно за здравето, ако това съдържание е над 1%, допълни тя. По-високият процент на трансизомерите на мастните киселини водят до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, а България е в челната класация на Световната здравна организация по сърдечно-съдови болести.
Трансмастните киселини могат да увредят плода при бременните и не са подходящи за нито една възрастова група от населението, особено за децата, възрастните и хората, претърпели тежко боледуване, каза Байкова.
По думите й твърде вероятно е предлаганите на пазара млечни продукти да съдържат и други растителни компоненти като соев протеин, извлеци от пшеница. За да се направи аналог, близък до сиренето и кашкавала, често се включват и много подобрители на технологичния процент, а за да се постигне по-гъста консистенция, се добавят и най-различни емугулатори, оцветители, както и други подобрители с високо съдържание на сол, заяви Байкова.
Консумацията на подобни храни при децата може да доведе до алергична реакция, обрив, бронхиална астма, а за възрастните хора ефектът е канцерогенен. Такива храни се отразяват негативно и върху репродуктивното здраве. Когато става въпрос за един обичаен, настолен хранителен продукт на българина, какъвто е млечният, производителите нямат право да прибавят растителни или други добавки, уточни диетологът.
